MMTV Online

DJ Steven и Ясен Петров заедно в Carrusel за партито на ММ

Kатегория: 

Ванеса: Здравейте, много ми е приятно, че сте ни на гости днес! Вие сте DJ-ите, които ще пускат своите много яки миксове в клуб Карусел по случай партито, което организираме за нашия първи рожден ден на възродената телевизия ММ. Каква всъщност беше причината да приемете тази покана?

DJ Steven: Имахме среща с Управителния съвет на фирмата, предложихме на разглеждане това предложение и с пълно единодушие взехме решение да се отзовем на поканата.

Ясен Петров: Аз щях да кажа дългите крака на Руми и твойта усмивка, Ванеса. Шегата настрана, ние сме вързани с ММ от времето, когато те започваха, познаваме почти всички водещи, близки сме с тях и поради тази причина идеята винаги ни е харесвала и някак си след затварянето на тази телевизия преди колко, повече от 10 години, се почувства една празнина в българската, как да кажа, душа и поради тази причина сега, с това, че започвате отново, ние сме прегърнали идеята и с удовоствие се присъединихме към партито.

Ванеса: Не мога да не ви попитам тогава каква е асоциацията, която ви идва първо на ум, когато чуете ММ?

DJ Steven: Той да отговори сериозно, тоя път аз ще отговоря несериозно.

Ясен Петров: Това са водещите, това е емоцията, това са наградите на ММ, това са партитата, които организирахте. Изобщо екипът от хора, който начело с Камен Воденичаров, правиха чудеса. Това за мен е ММ. И, разбира се, музиката, която не мога да отрека, беше съвсем различна от типичната, която се харесва по тези ширини.

DJ Steven: Първата асоциация беше изключително силната миризма на подправки, когато идвахме в ММ да снимаме каквото и да било. Не знам дали още тази фирма, която се помещаваше в същата сграда е още там, но това е едно. Сериозно, майтап - истина е.

Ясен Петров: Нещо като Шарена сол ООД.

DJ Steven: А сериозно. Това, с което свързвам ММ телевизията много силно е... това, че беше първата телевизия в България, която даде възможност DJ-ите да покажат какво могат да правят. Имаше едно предаване, където DJ-ите пускаха на живо, ние сме пускали там, примесено с визуализация и анимация на D'Alien, който пък по наши съвпадения беше дизайнер, изобретател на логото на Метрополис и на първите плакати на Метрополис.Така че това ми е един от най-ярките спомени. Мисля, че Роро, Бог да го прости, беше водещ на тая рубрика и след това си спомням едно интервю с Руми...

Ясен Петров: ... Руми, Нели и Кико. Това бяха 4те стожера, 4те стълба, на което се крепеше Галактиката ММ.

Ванеса: Впуснахме се в много спомени. Тогава няма как да не ви попитам и всъщност...

Ясен Петров: ... Колко сте стари всъщност? Извинявайте, вие на колко години сте?

Ванеса: ...Такива въпроси не се задават, но...

Ясен Петров: ... Вече сме на възраст, на която не се задават такива въпроси, така ли? Добре, ок.

Ванеса: ... Не, да ви попитам как се събрахте вие двамата и лесно ли ви беше, още от самото начало ли си паснахте зад пулта, така да го кажем?

Ясен Петров: Ми, не беше трудно, чесно казано. В прав текст го казвам - малко са хората като Стефан, които имат усет към музиката и са били в нея не, за да ги виждат хората и като ги виждат по улицата да им искат автографи, а за да споделят музиката. Аз съм друг такъв човек и много хубаво ни се покриват и същевременно различават пристрастията и поради тази причина една вечер с нас двамата е така, нека да кажем, цялостна. Поне така си мисля аз.

DJ Steven: Първо, когато пускаме заедно няма никакво предварително стиковане. Много рядко, в много редки случаи, примерно, има 2 - 3 парчета, които, по някакъв начин, вкусовете ни се събират в тях. По-скоро това са допирните точки. Не че единият отрича музиката на другия...

Ясен Петров: ... не, в никакъв случай...

DJ Steven: ... просто имаме различни пристрастия и другото, което каза Ясен е, че... точно днес четох една много интересна, задълбочена статия за социалните медии, че фактически в момента музикантът, продуцентът, DJ-ят не е вече човекът, който създава продукта, т. е. музиката, а самият той е продукта. Ние никога не сме били продукта, т. е. ние никога не сме искали да бъдем на снимки, на афиши, както казва той да ни вземат автографи и да ни спират по улиците, за нас е било важно да споделим музиката, която на нас ни харесва, с хората.

Ванеса: Която ви идва от душа и на двамата.

Ясен Петров: Определено. 

Ванеса: Едно приченце ми спомена, че вие за първи път ще пускате заедно в клуб Карусел. Вярно ли е това?

DJ Steven: Абсолютно вярно е.

Ясен Петров: Общо взето са малко клубовете, които се осмеляват да ни поканят заедно.

Ванеса: Толкова ли сте опасни вие двамата в тандем?

DJ Steven: Според мен собствениците на клубовете и техните мениджъри общо взето, първо не могат да ни кажат нищо, т. е. "айде дай малко по-така", "дай малко по-иначе"...

Ясен Петров: ... но винаги могат да се опитат, ние им позволяваме да се опитат.

Ванеса: Поощрявате смелостта им?

DJ Steven: Общо взето може да се каже, че не знаят какво да очакват, защото ние не сме хора на 5-те хита и 10-те вечни песни и не се знае. Примерно за себе си и Ясен сигурно е така...

Ясен Петров: ... започваш с първо парче, второ парче, трето парче за вечерта...

DJ Steven:... никога няма плейлист...

Ванеса: ... вие сте непредвидими...

DJ Steven: Да, просто не се знае как ще се развият събитията.

Ясен Петров: Значи, непредвидимост би могло да бъде сметнато в негативен аспект. Истината е, че ние много искрено искаме да ни предвидят, че ще се опитаме да ги забавляваме хората.

DJ Steven: Ние сме позитивно непредвидими.

Ванеса: Да се подчертае. Позитивни са двамата. То си личи по тениските, които виждам, че сте облекли. Тези тениски отразяват ли по някакъв начин вашия характер? 

Ясен Петров: Щях да кажа, че по Кубинския астрологичен календар най-вероятно съм котка и човек, а Стефан е...

Ванеса:... Стефан е ято птици, така ли да го разбирам?

Ясен Петров: Стефан е известен с това, че винаги търси интересни фланелки, които са част от неговата индивидуалност и, ако ми позволите да кажа, това е единствената суета, която съм забелязал да проявява през годините, заради което свирим заедно. 

Ванеса: Не е лошо човек да е суетен, особено и по такъв оригинален начин като твоя.

Ясен Петров: Да не вземете да ме разберете като Антон, този депутата, та да трябва после да напускам Метрополис? Искам много правилно да отбележа, че това го казах в добрия смисъл на думата.

Ванеса: Да, да, позитивни са, позитивни са...

Ясен Петров: ... не готвя компромат, не го обвинявам в суетност и т. н. 

Ванеса: Имате опит и то доста голям, богат опит на българската електронна сцена. Как се разви тя през годините? 

Ясен Петров: Еми, Стефан да каже, че той обикаля повече из държавата напоследък.

DJ Steven: Това, което, нескромно казано, ние започнахме се разви много. В момента, колкото и феновете, отишли на два фестивала в чужбина, непрекъснато да негодуват какво било тука и какво било примерно в Германия, тук все пак има голяма промяна за тези години, защото, както не веднъж сме казвали, едно време House музиката беше нещо нечувано, изобщо този бийт, равен по 5 часа едно и също, никой не можеше да разбере. Сега, реално погледнато, във всяко кафе, барче, дискотека, това е музиката, която свири навскъде и това е едно на ръка. Отделно има много различни групи DJ, организации, промоутъри, групировки и т. н., което е хубаво, защото това е основата на това да запазиш нещо интересно. И тук пък е предизвикателството към нас, че ние в тази развиваща се, динамична среда, трябва да намерим нашия път 20 години по-късно. 

Ванеса: И успешно го намирате.

Ясен Петров: Замислих се за тези 20 години.

Ванеса: Колко бързо мина времето, нали?

Ясен Петров: Майтапът настрана, разбира се, съвсем нескромно ще кажем, че добре ни се случиха тези 20 години и че хубавото е, че хората, които харесват наистина тази музика, продължават да ни вярват, идват на партитата, което е важно. Това ще го видите и в събота.

Ванеса: Има ли нещо, което ти се иска да промениш от това, което си постигнал през тези 20 години или това, което не си успял да направиш?

Ясен Петров: Не! Тръгнеш ли да променяш някакви неща в миналото започваш да задълбаваш, влизаш в едни неприятни умозаключения. Предпочитам да оставя нещата, лично аз поне, такива, каквито са. Въпреки, че бих се върнал назад и бих убил човека, измислил трактора, бих го смачкал в утробата на майка му.

Ванеса: А защо точно трактора?

DJ Steven: Става дума за трактора в софтуера.

Ванеса: Те са позитивни... позитивни са!

DJ Steven: Аз бих искал някак си, но това е невъзможно... Ако е възможно, да се върне лентата назад и хората да започнат да слушат едно 7 минутно парче от първата до последната секунда, един видео клип в Youtube от първата до последната секунда, едно предаване в някоя телевизия от първата до последната минута, за да могат да схванат за какво става въпрос, защото в момента динамиката на поднасяне на информация е огромна и най-важното е, че в 90% от случаите човекът, който иска да получи информацията, сам си е редактор, т. е. хората слушат музика в Youtube, на телефоните и най-важното там е, че във всеки момент ти можеш да прескочиш парчето и да пуснеш друго. Фактически ти си редактор на това, което се случва, което малко или много подменя идеята на DJ-я изобщо като DJ, защото за да разбереш какво прави един DJ в продължение на 5 часа, трябва да можеш да отидеш и наистина да се посветиш на това, което той иска да представи. Друг е въпроса той колко е добър и какво ще направи, но цялата идея е малко обърната наобратно.

Ясен Петров: Да го кажем така, че в началото DJ-ите разказваха истории, които бяха с продължителността на един роман, понастоящем пишат хайку - час и половина, един час, час и 40 минути.

DJ Steven: А то е в природата на всичко, защото то е динамично и хората гледат по фестивалите да имат повече имена на афиша, за да може "А, виж колко DJ-и има", а това, че някой пуска 45 минути... 45 минути за един сериозен DJ почти е горе долу само да започне...

Ванеса:... за загрявка...

DJ Steven: ...освен това аз от личен опит гледам - като пускаш, нормалния аражимент на парчето никой не може да го изтърпи, хората искат на всяка минута да се случва нещо, да има динамика, примерно да изчезва басът, да се появява, да има тези прословути набирания в електронната музика, което от една страна е добре, от друга... Един път съм ходил на един курс за DJ и от там помня едно нещо на един психолог, за съжаление не му помня името преди много години, който каза "човек има в рамките на 1 час нагоре, горе, надолу и вашата задача е да можете да накарате всички заедно да отиват нагоре, да стоят горе и да отиват надолу, т. е. работата не е така (показва), а е малко по-плавна...

Ясен Петров:... с други думи, ако в събота вечер като дойдете в Карусел, ви пуснем от време на време както сме ви стиснали гърлото, то не е, защото Жужу ни е накарал да ви пратим по баровете да пиете по едно, две, три, а защото смятаме, че физически имате нужда от една лека смъкванка, за да може след това отново да се изкатерим на по-високо.

DJ Steven: Има, има фенове, които точно в такива моменти аз свалям надолу, за да могат малко да си отдъхнат, малко по-сериозна музика, по-дълбока и те "айде, давай, давай" и аз им обяснявам "момент, сега сме надолу, после излитаме" и те "а, добре, добре".

Ванеса: А има ли музика, която си слушате вие в къщи и за която не искате никой друг да разбира? 

DJ Steven: Аааа, guilty pleasure...

Ванеса: Guilty pleasure, точно така.

Ясен Петров: Не, нямам такава. И смятам, че това е изключително тъп термин... Смисъл, shame партита и т. н. Моите уважение, ако те е срам от някаква музика, не я слушай. Смисъл, ако я слушаш, защо да те е срам от нея? Но това звучи хубаво на афиш, както каза Стефан и е приятно и така да се погъделичкаш. Всъщност това е вековното извинение на българина - "бях пиян и ме замъкнаха еди си къде си", защото се е тагнал от някъде... В днешно време е важно да се тагнеш, а не да бъдеш там. Та, това е, ние не вярваме в тази музика, аз лично. Също,  познавам Стефан, да се завива през глава с юргана и да слуша нещо...

Ванеса: Вие толкова често ли прекарвате време заедно?

Ясен Петров: В една стая хотелска сме спали много пъти заедно, да.

DJ Steven: Guilty pleasure нямам с изключение на (запява), друга нямам.

Ванеса: Това ли е най-големия срам?

Ясен Петров: Най-големият ми срам е да мина по Шишман и от арабите да изям едно суджу като ме чакат за обяд в къщи и след това да кажа, че не съм ял. Мен е срам много.

Ванеса: Гледате ли телевизия ММ и имате ли любима песен, с която иксате да поздравите зрителите ни?

Ясен Петров: Много е трудно да имаш една любима песен, разбира се. Иначе е хубаво, когато една телевизия те връща в добрата музикална режисура на едно нещо, което може да бъде слушано като фон, а не само гледано като нещо, на което може би искаш да гледаш заради баджаците на мацките, ама трябва задължително да е на mute. Хубаво е, че има телевизии като ММ по интернет, които може да слушаш без да гледаш, защото в многото случаи, както знаете, ние вършим работа и се нуждаем по-скоро от звук, отколкото от образ. Но, ако имате нещо да пуснете от първия албум на Leftfield на хората, които ви гледат, смятам, че няма да има много недоволни. 

Ванеса: А твоят поздрав? (към DJ Steven)

DJ Steven: Ами, аз след всички възможни преработки, ремикси и всякакви други работи, бих си пожелал оригинала на Insomnia на Faithless, 100% го имате. Аз наскоро го пусках, не помня къде. Най, най, най оригиналната версия и дойде едно момиченце съвсем ново и каза "много е хубаво тракчето и на теб очевидно много ти харесва, защото за втори път го пускаш", викам "да, хубаво е, харесва ми".