MMTV Online

Маги Алексиева-Mey за първи път в ММ

Kатегория: 

Руми: Много се радвам, че си в ММ! Ти май никога не си имала възможността да ни гостуваш?

Меу: Не съм. Първо, всъщност, когато имаше ММ, съм била прекалено малка, нямаше да мога вероятно да се изразявам правилно, но така или иначе, да, гостувам за първи път. За мен е голяма чест и удоволствие, благодаря на Вас, че се интересувате от моето творчество!

Руми: Искам да те питам - през 2011та беше Маргарита Алексиева. Сега разговаряме с Маги Алексиева - Меу. Какво се случи?

Меу: Ами, всеки артист трябва да има някакъв никнейм. Аз реших, че това би бил един доста добър такъв. Защо Меу - защото на всички езици звучи по един и същи начин. Тъй като аз много се чудих какво точно да бъде. А защо оставих Маги Алексиева - защото все пак това показва, че съм българка. Ако, дай Боже, ми се случи нещо като развитие в чужбина, хората ще могат хем да имат Меу като чуждестранен псевдоним, хем да имат и моята фамилия, която е българска фамилия. 

Руми: Справят ли се чужденците с произношението на Алексиева?

Меу: Справят се, ако им обясниш. Обикновено с Меу е проблемът, тъй като, когато реших да се наричам Меу потърсих в интернет има ли други с този псевдоним и всъщност се оказа, че има доста китайки, които се казват Меу. Това беше едното нещо. И другото, те го изписват понякога като май месец, т. е. Мау, но няма никакво значение, справят се, за тях не е проблем.

Руми: Откриват те, появяваш се в търсачките.

Меу: Абсолютно. 

Руми: Освен това беше казала, че след 10 години ще бъдеш българската Ерика Баду.

Меу: Нещата много се промениха от тогава. Сега съм вече в други сфери на изкуството. Така или иначе аз винаги съм харесвала Ерика Баду, много харесвам стила й. Имах честта да работя с нейния барабанист и може би това беше нещото, което по този начин ме изтласка в Ерика Баду посока, мога да кажа. Със сигурност няма да отговоря като някой артист, ще кажа "виждам се с две деца" примерно. Някакви такива човешки неща, които всъщност ни правят щастливи...

Руми: ...малка къщурка... с едно поточе...

Меу: Абсолютно... да си садя едно хубави розови домати. Ей така...

Руми: Ами това зчуви много обещаващо за младите зрители, които ни гледат. Не знам, българската музикална сцена до там ли я докара, да садим домати. Въобще как се развиват нещата?

Меу: Ох... следващ въпрос. Не, нещата се развиват добре, тъй като, както и с теб си говорихме преди интервюто, много млади хора започват да се събуждат с идеята, че те сами трябва да си градят бъдещето и те трябва да работят за него. Много млади хора включително учат много чужди езици, за да заминат в чужбина, да видят, да съберат опит. Така че това е нещо много важно. За жалост има много хора, които са мързеливи и чакат всичко да им се случи на готово. В тази ситуация няма как да стане.

Руми: Маги, какво те води в България? Знам, че ти сподели, че през по-голямата част от времето си си някъде там в Южна Франция?

Меу: Ох, много хубаво.

Руми: А сега си в България, през лятото, пак е топло, слънце. Какво прави сега тук? 

Меу: Какво ме води в България? Първо, аз съм българка и обичам родината си, обичам планините, езерцата, обичам всичко, свързано с родината. Не обичам хората понякога, но то не е само тука, аз навсякъде не ги обичам понякога. Когато не са проследили културното си наследство и така нататък. 

Руми: Много нихилистично зчуви Маги.

Меу: Но така или иначе аз обичам България, доматите също ме водят в България, защо пък не? Французите постоянно ме карат да им нося семена от български домати. 

Руми: Това е забранено, ще кажем на митниците!

Меу: Ма аз не съм им носила, обаче не знаех. Виж, това е добра идея, че ми казваш, не знаех, че е забранено. Но така или иначе това ме води, разбира се и моето семейство е тук. Аз съм много благодарна, че имам едно прекрасно семейство, изключително интелигентни хора, изключително тласкащи непрестанно. Аз си спомням като бях малка, примерно имах 5 минути, в които нищо не правех, майка ми пристига и казва "Не си губи времето, давай, сядаш да свириш на пияно".

Руми: Няма тука губене на време.

Меу: Няма. Така или иначе моето семейство е много демократично, което е много важно и разбира се аз също, както всеки млад артист, се опитвам да науча хората на това да уважават музиката, да я слушат, когато има концерти в България. Обичам България, за това се прибирам, разбира се.

Руми: Кажи ми какво наскоро направи - клип, песен, участие?

Меу: Последната песен, която издадох. Тя се казва So Much Joy, голяма моя гордост, записана в Питсбърг заедно с американския барабанист Пуджи Бел. Там всъщност записах и целия си албум. Той отдавна трябваше да е издаден всъщност, но за жалост още не е, тъй като те искаха да се гони едно високо ниво на аудиозаписите и така. Кога... вече ме е страх да кажа кога, надвам се до края на годината да излезе...

Руми: В България или ти имаш подписан договор с друг лейбъл? Как, кой ще го издава?

Меу: В момента чакаме един чуждестранен лейбъл да потвърди иска ли да издаде албума или не. Така или иначе аз имам желание да си го издам в България отделно, за да мога сама да си го лансирам. Най-вече от концертна дейност се надявам, че хората биха имали интерес от дискове, по концерти, по участия и т. н. Вероятно няма да е пуснат по магазините албума, ами аз ще си го давам така че, който има желание, може да ми пише на мен.

Руми: Беше казала в едно интервю, че джазът е усещане, енергия и забравих третото... обаче... толкова ли е лошо да се прави комерсиална музика?

Меу: Разбира се, че е лошо да се прави комерсиална музика, значи... много е лошо. Защо? Поради много причини. Има два типа хора - има такива, които цял живот са учили музика, които са искали да се развиват и да правят музиката по възможно най-добрия й начин. Тези хора са учили хармония, солфеж, пияно и т. н. и това ги прави по-специални. За жалост, малко не толкова достъпни за публиката, защото публиката няма музикално образование и това е нещо, за което ние не можем да й се сърдим. За това, според мен, съществува комерсиалната музика, защото тя е една по-достъпна музика за хората, т. е. в себе си не съдържа много сложни акорди, много сложна хармония, т. е. тя е лесно достъпна за ухото. Но, има го и другия момент, че днешната комерсиална музика, в чужбина е джаза, на много места модерния джаз, модерния соул и т. н., което е нещо много положително, Разбира се, аз не съм против който и да е стил. Смятам, че всеки човек трябва да е широко скроен и да уважава всичко, но съм против моментите, в които един продукт не е достатъвно добре реализиран, против съм хората, които не разбират от музика и имат такива претенции. Има много такива певици например, което мен лично много ме дразни. Но аз съм си такава, откровена, понякога ми казват, че съм хейтър, но в крайна сметка смятам, че до някаква степен съм и реалист. Така че хората трябва да се борят за това да не ги мързи, да си развивт продукта, да развиват проектите си и да нямат един свободен ден в къщи, в който да стоят и да не правят нищо...

Руми: Да цъкат във Фейсбук само...

Меу: Това също е една голяма загуба на време. Слава Богу, по него се намерихме, така че в такива ситуации е полезен.

Руми: Накрая да те питам. Говорихме, че джазът е комерсиалната музика на запад. Казахме, че за джаза човек трябва да има сетива и да е по-интелигентен, за да я въприеме. Има ли някаква истина в това и до колко ММ като медия би могла да възпитава зрители в подобна музика?

Меу: Както ММ, така и всяка друга медия е абсолютно свободна да възпитава младите хора. Смятам, че това е нещо много възможно, но това е отговорност на телевизиите, на радиата, на всякакви възможни медии да започнат да правят нещо такова, да възпитават младите хора. Има нещо вярно в това, че хората може би трябва да са малко по-интелигентни, за да слушат джаз. Може би от друга страна просто трябва да си отворят повече ушуте, а може би от трета страна някак си джазът не е толкова показен, т. е. ти не можеш да го видиш навсякъде, за да разбере дори дали ти харесва или не ти харесва. Т. е. ако ние се опитваме по някакъв начин чрез медиите на всички хора, че има джаз, че има такава музика, че има соул музика, че има R&B музика и т. н., дори класическа музика, смятам, че много хора биха харесали, просто те трябва да разберат за нея. 

Руми: Че я има.

Меу: Че я има, че съществува. Тя съществува от хиляди години.

Руми: Това е идеята и аз много се радвам, че ни беше гостенка! Сега ще те помоля да ни пожелаеш нещо.

Меу: Пожелавам ви да сте все такива положителни, усмихнати. Пожелавам ви да се борите така, както аз се боря и така, както всички млади хора се борят. Да развивате, не знам дали да нерека кауза, но да продължавате да развивате това, което правите и най-вече да подкрепяте младите артисти в България, защото чрез вас ние вярваме повече в това, което правим и това за мен е нещо много важно. И, разбира се, бъдете здрави, щастливи, усмихнати.

Руми: Много ти благодарим! Много ми беше приятелно!

Меу: Аз също.