В “Диагноза Музика” ви представяме вдъхновяващи, понякога тъжни, но винаги запомнящи се лични истории за ролята на музиката в живота на хора, които може би познаваме от друг аспект. Емоцията от музиката е велика сила, която може да вдъхновява, лекува, да поддържа духа ни в трудни моменти, да ни прави щастливи или просто да ни кара да направим революция.
Днес ви срещаме с много специален за екипа на телевизия ММ човек Ивайло Тончев е наш приятел от първия момент на завръщането на медията в онлайн пространството. Не само защото дигиталния свят е вторият му дом, а и защото музиката заема основно място в живота му по много причини. Като Маркетинг директор на най-популярния здравен сайт framar.bg, Ивайло изгражда успешната стратегия и ръководи от години екипът си от офисите на компанията в китния град под липите Стара Загора. Ще си признаем, че това е и един от най-сериозните работохолици, които познаваме – с ежедневие пълно със стрес, но и с оригинални идеи, които дават резултати. Със сигурност, с преумората трябва да се борим, на всяка цена и ниво, защото тя може да доведе до сериозни проблеми със здравето. Днес сме любопитни да надникнем в музикалните му пристрастия и да разберем как върви всичко около тях – живот, здраве, музика, хобита, спорт. Позволяваме си да си говорим на „ти“, като колеги меломани!
-
Здравейте г-н Тончев, за нас е чест да разговаряме в “Диагноза Музика” с толкова ерудиран меломан! Спомняте ли си кога и какво Ви привлече към музиката за първи път?
Благодаря за ласкавата оценка 😊 Да си призная, аз съм всеяден меломан. Преди години приписваха на John Peel едно изказване, че харесвал „музика, която дразни“. Харесвам музиката, която иска да каже нещо, която дразни сетивата. Като тийнейджър бях силно повлиян от хард – рока и хеви метъла на 70-те и 80-те. Преди това имах един доста дълъг и класически Beatles период. После открих дет метъла, грайнд кора, хардкора, класическия пънк от 70-те и 80-те, психеделик рока на 60-те, прогресив рока, free jazz –а, още куп неща. В плейлистата ми днес са куп неща, като напоследък съм задълбал в стария американски хардкор. Наскоро с удоволствие изслушах и Absolutely Free на Frank Zappa. Имам огромна колекция на винил, диск и касета, която ми дава възможност да застана в моята работна стая у дома, да затворя очи и да извадя произволна плоча. И със сигурност, да се насладя на всеки звук. Станал съм (с годините) доста по-пасивен колекционер и доста по-активен ценител. Осъзнах, че може 100 пъти да чуеш един албум и да усетиш магията всеки път. Може и 100 албума да чуеш и да не ти трепне нищо. Във втория случай това е изгубено време. На 47 години съм и започнах много да ценя и времето и емоциите. И от двете ми трябват в повече.
-
Как решихте да се занимавате с продуцирането на групи и кои са най-големите Ви успехи?
Има един мноооого досаден бръмбар в мен, който понякога се обажда и не ми дава да спра, докато не свърша неговата работа. Имаше много хубава музика в България някога. Да, трудно ми е да дефинираме „хубава“, но да опитаме. Работил съм с няколко важни за мен групи. Да споделя няколко – Кокоша Глава, Нови Цветя, Biarba, Last Hope…
Почти 20 години успявах да поддържам моя независим лейбъл AON, който успя да издаде куп неща, част от които са в Златния фонд на българската независима музика. Беше огромно удоволствие за мен да чуя нечие демо, да се надъхам да инвестирам пари и време, за да докарам до готов продукт, който да се опитам да продавам и да популяризирам. Много лесно се палех, но и нещата се случваха без особени проблеми, имах много енергия за изразходване. Дали съм имал „успехи“, сигурно от комерсиална гледна точка не съм имал. Все разказвам за един много смешен случай, когато заедно с Нови Цветя стояхме на фестивала в Берковица и пиехме бира, чакайки Exploited. Около поляната имаше много палатки, а в тях – различни фенове, които очакваха събитието. Преминаха двама полицаи по алеята, а вкупом от палатките се разпяха „Полицаи, полицаи, наши родни самураи…“ (Нови Цветя, „Тиха лятна вечер“). Стана ми много смешно, същевременно и приятно. Това са те, малките победи. Нещо като Вазовското „И моите песни все ще се четат“ 😊 Но далеч по-нищожно, естествено.
-
Защо се отказахте в крайна сметка?
Труден въпрос, на който все още нямам отговор (ясен). Уморих се да си блъскам главата в стената, вероятно издържах повече, отколкото е трябвало. Или от колкото успяха други колеги. В един момент изчезнаха музикалните магазини, част от които с много стока. Музикалните списания спряха, концертният живот залиня или стана бутиков, хората спряха да купуват физически носители. MP3 беше победило, поне за няколко години. Нямаше смисъл да продължавам, след като не намирах подкрепа, хубаво беше да си отида и да си дам време и за други неща. От време на време бръмбарът се обажда, но засега успявам да го спирам навреме. Много ме човърка една антология с великите „загубени“ български рок групи от 60-те години – Везни, Нестинари, Синигери, Бъндараците, Сребърните Гривни, Гласовете. Част от историята ни, която е криминално заличена. Все се надявам някой друг да се сети и да я направи, а ако не се случи, може и аз да опитам някога, с история на всяка група. Това е много мащабен проект, който би отнел години, но ще документира една сцена, която днес никой не помни.
-
Кой е злият гений на българския музикален бизнес и защо нямаме български музикант пробил на Запад?
Няма зъл гений, но няма и пари. А като няма пари, на мускули трудно се кара. Много време спорих с участници от различни групи, които твърдяха, че парите пречат на музиката. Те са като бензин за колата, наливаш и караш. И се радваш на движението. Обаче е фатално да го пиеш. Сривът на продажбите на физически носители беше един от големите проблеми. Ако музиката не е бизнес, ако зад нея не стои един умел мениджър, който да ръководи целия процес, често се получават лоши и кратковременни резултати.
Как си представяш един пробив на музикант в чужбина? Да го носят на ръце, да печели милиони, да вкарва хиляди посетители на концерт? Всъщност, отварянето на границите и превръщането на света в едно глобално село доведе и до затваряне на хората и свиване на техните интереси. Страшно е да осъзнаеш, че никога няма да имаш всички плочи с джаз на света, а и да ги имаш, това е по-скоро заболяване, а не удоволствие. Та, ако си говорим за пробиви, такива (по нашите грандомански аршини) може би няма да има никога повече. Светът е несправедлив, а втори път Beatles, Queen, Rolling Stones може и да не се появят.
Въпреки това, много наши музиканти успешно си свирят в чужбина, издават албуми там, радват се на определена популярност. Не е без значение и винил възраждането, което превърна някои български плочи в гореща битка между богатите колекционери. Много от издаваните напоследък плочи отиват именно в чужбина, което си е добър атестат за интерес. Ако сме честни, да пробиеш като български музикант в чужбина е по-лесно, отколкото като чужд музикант в България. Който не вярва, да пробва. Знаеш моето отношение към конкурсите с поп – музика, наградите там нямат нищо друго, освен моментна стойност, която изчезва в нищото. Затова и не ги коментираме.
-
Фрамар – откъде намирате толкова енергия за проекта?
Framar.bg е проект, започнал преди много повече от 14 години. Самият аз правя вече 10 години заедно с екипа. Идеята е била винаги много проста – информация за здравето. С времето тя се развиваше, отворихме онлайн магазин, редица медийни раздели, интерактивни приложения, полезни и за лекари и на неспециалисти.
Зад framar.bg стои голяма група от колеги. Всички отдаваме много време и енергия. Моят работен ден е често 12 часа +, като често дори и сънувам работата си. Сайтът е огромен, а динамиката – унищожителна. Ако не си на вълната, често потъваш в дълбокото.
-
Има ли умора, влияе ли тя на Вашето здраве?
Аз съм от хората, които обичат да работят и намират добра мотивация в това. В едни преходни години съм, в които трябва да обърна особено внимание не само на работата, но и на възстановяването. Колкото и да се опитвам да изпускам парата по различни начини, често минавам през кардиолог, ендокринолог, нормалните за моята възраст прегледи. Клише е, че сме „болно поколение“, а преди сме били по-здрави. Сега имаме повече информация и трябва да го използваме в наша полза. Но това зависи от нас, сами сме си господари и трябва да правим най-разумното и полезното. Една вечерна разходка в парка с музика в ушите е страхотно отпускане след тежък ден в офиса.
-
Компромисът, който никога не бихте направил?
Никога не казвай никога, а компромиси трябва да се правят. Ако си добър шофьор, дори и лекото кривване по пътя винаги те води до крайната цел, която трябва да е правилна. Ето, ако си си подбрал лоша крайна цел, това е друг въпрос. Не мога да направя компромис с хората, които обичам. Ето тук гъвкавостта не е добро качество.
-
Какво е бъдещето на музиката в онлайн пространството в новите реалности на Covid –19?
Труден въпрос. Covid-19 удари един от малкото източници на приходи за музикантите – концертите. Вероятно лееекичко засили продажбите на физически и дигитални носители, но толкова. За големите компании това не е толкова фатално, но малките независими компании ще го усетят много силно. Добър повод да си поръчате музика на любимата група и да си платите. Без значение дали за дигитален или за физически носител.
-
Колко процента оптимист и колко песимист е Ивайло Тончев?
101% песимист, но от тия най-лъчезарните и нахъсаните. Гледам да не отдавам голямо значение на емоциите, те просто се случват. Важно е човек да си поставя цели и да си ги постига.
-
Най-важните неща за Вас са…?
Няма как да ги степенувам, без да пропусна нещо или някого. Детето ми, съпругата, близките, роднините, колегите, разходките в парка, сладоледа, оригиналното ми издание на първия албум на Doors (което едва се чува, но ми харесва много като звук), пържените картофи, старите научно – фантастични сериали и още куп неща. Най-важното е да сме живи и здрави, всичко друго е само гарнитура на основното ястие 😉
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV, СКАТ и bgtime.tv.
