Какво да ви разправям. Родих се по някое време. Отдавна май ще да е било. Аз съм бял и красив. Истински самец. Непонятно за мен е обаче защо вместо да ме гледат с възхищение, когато се появя някъде, всички искат да ме стискат, мажат и дърпат по главата и ушите с големите си, дълги ръце. Особено онези малки твари, наречени деца. Обикновено всичката тази досада върви в акомпанимент от цяла палитра кресливо-пискливи, фалцетни звуци и глупави физиономии.
Често, за да разведря раздразнението си и обстановката, прибягвам до тактиката “леко ръмжене с оголване на зъбите”
Действа безотказно. Ръцете се отдръпват, децата започват да плачат и бягат, а гласовете преминават в поносима за мен октава. Аз получавам един шут, придружен с репликата “Ох, ама не знам какво му става! Той обикновено е много добричък!” и вътрешното задоволство, че съм показал превъзходството си на непридвидим звяр. След това съм свободен да се свра в някой ъгъл, от където мога да държа обстановката под контрол. Ако имам късмет и никой не седне на дивана, ще се изтегна там аз и ще потъна в меките му дебри. Ех, колко хубав може да бъде животът!
Днес обаче се случи една неприятност
Пуснаха ме да се разхождам в градината. Аз, да си призная честно, обичам природата, ама не чак толкова много. Гледам по зеления килим всякакви неща пълзят. Взех, че нъстъпих една слузеста гад, пък като се чу едно квичене, така се уплаших. Побягнах да се спасявам. Оказа се, че съм квичал аз. Докато сърцето ми биеше много бързо, чух един глас да ми говори наблизо: “Ооо, миличкият той! Нищо няма. Хайде, разходи се, това беше само един охлюв!”. От този глас винаги ми става добре, така че успях бързо да дойда нас себе си.
Ходейки, разбрах, че трябва да отида по голяма нужда. Аз това като го направя, после почистват с едно малко найлоново пликче. Огледах се за най-подходящото място. Ето го! Ще пропълзя под кръглото нещо, наречено батут и точно под идеалния му център ще свърша работа! Речено-сторено. Тъкмо приключих и настана някаква суматоха. Появи се един чифт крака и започна да обикаля около мен. “Ти само излез от там, идиот с идиотите!”, чух аз онзи глас. Но този път нещо в интонацията му подсказа на лъвското ми сърце, че трябва да се спасявам. Плюх си на петите и не дадох шанс на нищо и никого да ме докопа.
Неслучайно на едно друго място, в един друг живот, ми викаха Белия тигър
Сега спя на дивана и сънувам онази дупка в края на живия плет, от която изскочи 40-сантиметровата черна пантера със зелени очи. Утре ще трябва да проверя тази работа. Дори с риск за живота.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.
