Неговата мила патриотична постъпка, както винаги, бе посрещната с любимия за местните ширини дуализъм – от “Осанна” до “Разпни го!” И защо така, запитах се аз?

Като емигрант с повече от 16 години прекарани в Лондон, прекрасно разбирах тръпката да покажеш в момент на изключително постижение в чужбина, откъде идват корените ти. И да накараш сънародниците ти да се гордеят с теб. Нищо, че лично ти не си спечелил най-престижната филмова награда, но нали си дал своя принос, макар и с второстепенната роля на руснака музикант. Защото и това беше част от негодуванието на вечно недоволният, но разбиращ от всичко българин. А и било селско да излиза със знаменце, то така и в народна носия можел да се докара и съвсем да ни засрами. Ужас, българин с българското знаме на сцената в ‘’Dolby Theatre’’ в Холивуд, стиснал здраво статуетката, дето не е негова.

Същият този българин, Димитър Маринов, има всички причини на света изобщо да не споменава името на България. След злополучния си опит да избяга с култовия ‘’Ориент експрес” от красотата на развития социализъм, едва на 19 години, той преминава през школата на Централния софийски затвор, където редовно е пребиван. Години след излизането  си от затвора, през 1990 г., заминава на турне с Йълдъз Ибрахимова в САЩ и остава там с малко повече от 100 долара в джоба си. Работи какво ли не, за да се издържа, а междувременно в България нищо и никой не му остава. Роднини с измама му вземат семейното жилище, а всичките му близки вече ги няма. И въпреки фактът, че Димитър Маринов отдавна няма връзки с България, той е по-българин от много от нас.

Колко от интелектуалния и културен елит на страната ни биха се появили с българското знаме в ръка, освен ако не е на национален празник?

На промоция на книга, премиера на български филм или нов български продукт? Лесно е да ръкопляскаш от хиляди километри на сънародник, който слага едно малко, но важно плюсче до образа на родината ни, където и да се появи. Само той си знае какво му е струвало пътешествието до триумфа в Холивуд. Колко предателства, унижения и болка. Но той е патриот-космополит, колкото и странно да ви се струва съчетанието на тези две, на пръв поглед взаимоизключващите се думи. От онези, които го правят счисто сърце, от любов към България, която носи в сърцето си.

ABC YouTube Channel

Странно, но забелязвам, че след приемането ни в Европейския съюз, българинът сякаш зае отбранителна позиция, да не би случайно да изгуби националните си традиции и ценности. Европа се превърна в нещо, от което трябва да се пазим.

Вместо да се гордеем с Пловдив като Европейска столица на културата, се откри мощен фронт срещу самата идея, заради един злополучен и действително скъп откриващ концерт

Но така бе отречен целият проект и се породи допълнително напрежение между пловдивчани, като някои от тях открито се молят Пловдив да се провали, та хеле им сменят кмета, който недолюбват.

Ставаме все по-локални и по-ограничени. Размахваме патриотично пръст на напусналите България, но иначе с удоволствие им ходим на гости на тяхна издръжка и се чудим как да превъртим системата и да си осигурим пенсия в някоя западна страна. Иначе не слушаме западна музика, друго са си балканските ритми, дето според някои ни били в кръвта (не и в моята обаче). И се гърчим гнусно на масата на мазни кючеци след петата ракия, нищо че преди това сме били на концерт на Софийска филхармония, за да ни видят колко сме интелигентни.

Тази селска снобария е убийствена за оцеляването ни като нация. Простотията и халтурата, която бълват медиите и манифактурата на новите герои на нашето време плеймейтки, Биг брадъри и неуки девойки с големи форми и малко интелект са ежедневието, което формира вкуса на бъдещото поколение, същото което един ден ще управлява България.

Патриотично е да се хвалим с Гришо, когато побеждава и да се бием в гърдите пред чужденците, че видиш ли той е наше момче, от Хасково

Но като губи, да го сриваме със земята и да го пустосваме, че не си намери едно наше здраво българско девойче, ми се занимава с онази тъмничката, че и по-стара от него. Гордеем се с Лудогорец като размазва големи отбори, но на родна почва ги съсипваме от хейт щото е на Домусчиев, нищо че всички в Разград отчитат колко положително е това за града. Открихме гениалността на ‘’Сляпата Вайша’’ на Теодор Ушев след номинацията му за Оскар, но когато не спечели, отново се намериха доволни от факта родолюбци.

Според Хърбърт Спенсър: ‘’Уважението към своето общество е само отблясък на уважението към самия себе си”. И ще завършим с една мисъл на Владимир Познер:

”Патриот е не този човек, който безумно възхвалява страната, считайки, че тя е най-висша от всички. Патриот е този, който обича Родината като родител, остро преживява проблемите и не се бои да говори за тях. Подквасеният патриотизъм аз не приемам и не разбирам, но любовта към страната е единствена.’’

Ще имаме удоволствието скоро да видим на българска земя Димитър Маринов, който пристига за премиерата на ‘’Зелената книга’’ на Sofia Film Fest. Аз лично ще бъда там, за да му стисна ръката. Същата, с която е забол българското знаме в джоба на костюма си.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV, СКАТ и bgtime.tv.

The post За двойните стандарти на българския патриотизъм appeared first on MMTV Online.