Отскоро се беше случило така, че малкото Ойлен-Шмойленче живееше в нова държава, ходеше на ново училище и имаше нови приятели

В началото му беше много трудно, смяташе, че всичко това е адски нечестно и се чувстваше много самотно. Животът не беше лесен и то го разбираше дори в тази крехка детска възраст, но знаеше също, че да се оплаква нямаше смисъл, “човек трябва да се бори, да бъде добър и да помага на по-слабите“.  А, да и “да учи, за да сполучи!“, както всекидневно повтаряше майка му. Ах, каква досада и как само не се уморяваше тази жена да ги говори тези глупости непрекъснато.

Майка му, г-жа Ойлен-Шмойлен, също обичаше да казва, че трябва да спре да се прави на маймуна

Понякога (тогава беше най-смешно за малкото Ойлен-Шмойленче, но то се опитваше все пак да остане спокойно, да не избухне в смях и да гледа съпричастно, защото не искаше да нарани чувствата на майка си) много драматично тя въздъхваше: “Боже, боже, как ще стане от тебе една дама...”. Предтавяте ли си, дама?! то?! малкото Ойлен-Шмойленче? Муахахахахах. Каква ти дама, когато най-много от всичко обичаше да се омазва до ушите, когато се храни, да се търкаля по земята, да се катери по дърветата, да крещи толкова силно, че г-н Питър, който живееше в края на улицата да го чуе, да се уплаши, че го колят и да извика полиция. Кой би искал да пропусне цялата тази забава доброволно?! Не, не, не, нека си говорят.

Малкото Ойлен-Шмойленче имаше една мечта – да изобретят машина на времето и то да се върне обратно в детската градина

Ах, какъв живот беше тогава само! Игри, забавления, никакви домашни, никакво пиано (три пъти анатема тука), никакво българско училище в събота. Никой не му повтаряше едно време, че произхожда от две велики нации, че повечето деца идвали само от една държава, а то, видиш ли, какъв проклет късмет, идвало от цели две. И то все велики. Един през друг родителите му се състезаваха да го убеждават каква благословия е това положение и да изтъкват доводи в защита на твърденията си.

Да, това беше едно от любимите занимания на скъпите му родители и те често му разясняваха с примери колко могъщи са и какви постижения имат България и Германия

Тези постижения подробно се обясняваха на малкото Ойлен-Шмойленче, за да е наясно с двустранното величие, което беше понесло на раменете си и което трябваше да бъде готово да защитава със зъби и нокти. Разказите и примерите се простираха много назад във времето, чак там някъде, когато “през 681 г. хан Аспарух е създал българската държава, да, оттогава българите имат държава!“, тук майка му, г-жа Ойлен-Шмойлен правеше пауза, за да добави малко по-късно:

“Докато други държави по това време, хайде, няма да уточнявам кои точно, са били едно неорганизирано вандалско племе…“

тук замълчаваше многозначително и поклащайки глава, поглеждаше папи.

Горките хора, мислеше си малкото Ойлен-Шмойленче, колко ли им е било страшно на тези другите, да нямаш ти собствена държава! В този момент тъжните му мисли биваха прекъсвани от г-н Ойлен, който с тънка усмивка също винаги имаше какво да добави:

“Германия е една от най-напредничавите държави, да не кажа най! Трябва да знаеш, че когато Ома (баба) и Опа (дядо) са имали перална машина и телефон вкъщи през 60-те и 70-те години на 20 век, в някои държави, няма да уточнявам кои сега, още се е налагало да ходят до тоалетна извън къщата, защото не са имали прокарана канализация!“.

Тогава той отместваше поглед и срещаше очите на г-жа Ойлен-Шмойлен и ѝ се усмихваше много, много мило. Голяма част от нещата малкото Ойлен-Шмойленче не разбираше съвсем, но съдейки по това как родителите му се гледаха, докато му обясняваха, разбираше, че за сериозни неща ще да ставаше въпрос.

Малкото Ойлен-Шмойленче донякъде беше спокойно, че все пак е извадило късмет в живота и идва от страни, които са допринесли и все още допринасят за световното благополучие

Освен това то винаги можеше да блесне, разказвайки за киселото мляко, първият компютър, бирата, БМВ и т.н. (списъкът беше дълъг). Единственият, който можеше да му се опре на тема “Аз произхождам от най-великата нация на света“, а даже се и беше опитал, беше онзи досадник от новия му клас. Още първия ден се спречкаха. Той пък от къде беше, не можеше да се сети…  А да, от някава си там държава, която се казвала Македония. Хм, ще я видим тази работа!

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Най-великата нация и българманското Ойлен-Шмойленче appeared first on MMTV Online.