Трифоновден е един от многото празници в народния календар, който има здрави езически корени. С приемането на християнството хората припознават старите си богове в новите светци. Така Свети Трифон наследява тракийския бог на плодородието и виното Дионис. Подобно на Дионис, който се изобразява с „тирс“ (религиозен инструмент, жезъл) в ръка, Трифон Зарезан държи косер (малко лозарско ножче извито навътре като сърп). Дионис олицетворява необузданата младост и съживяването на природата, а християнският светец Трифон е символ на вярата и вечно младата и прераждаща се природа. Празникът Трифон Зарезан е популярен и заради задължителните веселия и пиршества. Някога по това време на годината се коронясвал новият владетел, затова и на Трифон Зарезан се избира „цар на лозята“.

Чували ли сте за обичая „цар на лозята“?

Неговите корени могат да се търсят в предпролетните празници в чест на бог Дионис. След зарязването на лозята на полето се слага трапеза с хляб, кокошки и вино, китка босилек, увита с червен конец и три пръчки от лозата. Най-старият лозар казва:

„Кой е честит, нека поеме китката и да бъде Трифон“

Хубаво е при избора на „цар“, човекът да бъде по-заможен и щедър и късметлия, за да може такава да бъде и годината – богата и плодородна за лозята. След като свършат храната и виното, шествието тръгва към селото, начело с „царя на лозата“, окичен с венец от лозови пръчки на главата. Спира се пред всяка къща, а домакинът черпи с вино. Колкото вино остане в съда, се излива върху царя и се нарича: „Хайде да е берекет, да прелива през прагове!“, а царят отговаря „Амин!“. Така той стига до дома си изцяло мокър с вино.

Основен ритуал в празника Трифон Зарезан е зарязването на лозата. С този обичай се открива началото на новата стопанска година. На празника мъжете се събират и заедно отиват на лозето, придружени от музиката на кавали и гайди. Носи се храна, обреден хляб и бъклица с вино. Преди да се зареже лозето всеки стопанин се прекръства три пъти, обърнат на изток. Отрязват се три пръчки от лозата и се поливат с вино. По някои краища на България се разиграва диалог. Някой пита: „Трифоне, къде си?”, а друг отговаря: „Под лозата, не се виждам от грозде.“ Първият добавя: „Догодина хич да не се виждаш.“ След този ритуал започва веселбата. Мъжете палят огън и нареждат трапеза около него. Изричат се магичните думи: „Дай Боже, Свети Трифон да помага, да се роди много, с постава да не можем да го приберем.“

Според народната легенда Св. Трифон е брат на Св. Богородица. Като отивала да се черкува на 40-ия ден от раждането на Исус, Трифон и се присмял, че няма мъж, а има дете. Тя му казала да гледа неговата си работа, да не би да си отреже носа, а той като показвал как зарязва лозето, наистина го отрязал. Затова на светеца се дават епитети като Зарезан и Чепия. В тази легенда има от мита за тракийския цар Ликург, който изгонил от своята страна Дионис и неговата свита. Разгневеният бог изпратил на Ликург безумие и в момента на умопомрачение, мислейки, че отрязва лоза, царят убил своя син.

И след тези легенди, да се завърнем в днешния ден и да вдигнем чаши за здраве, берекет и любов!

Весел и усмихнат празник на всички!