От няколко години насам в края на октомври се завихря псевдопатриотски дебат
Такъв се появява и по-рано през годината, когато конкуренцията е между Трифон Зарезан и Свети Валентин.
В началото и края на годината все се оказва, че мрънкането на хората у нас се множи правопропорционално на увеличения брой поводи за празник.
Свети Валентин, ще кажете, е изкуствено наложен празник. Чужд на всичкото отгоре, а ако човек е необвързан, драмата се качва на n–та степен. Не е като да не сте прави. Същото е и с Хелоуин. Само че разлика от февруарското скупчване в един ден и опасността за българската традиция, 31 октомври не е 1 ноември. Въпреки това налице са лозунги като:
„Когато американците си сложат мартеница, и аз ще празнувам Хелоуин“
А кой казва, че ако един ден се маскирам като вещица то на другия това ще ми попречи да си купя българска книга?
Проблемът, скъпи българи, не е в чуждопоклонничеството, а в това как ние самите си стопанисваме традициите.
Ако всеки родител възпита в децата си обич към българското, няма да имаме повод да се притесняваме за „капиталистическото“ влияние. Само един ограничен мозък може да възприеме два отделни повода като Деня на народните будители и Вси Светии като взаимно изключващи се. И това нямаше да е така, ако у нас както преди, така и след Хелоуин имахме достатъчно силно възпитана обич към родината. Само така не бихме имали резерви към чуждопоклонничество.
Не ме разбирайте погрешно – не съм върл почитател на Вси Светии
За 24-те си години живот съм го отбелязвала само 2 пъти и то в ученическите си години. През това време започнах да осъзнавам как всички по-големи празници от Великден през Коледа до Нова година идват сякаш, за да се напълни с банкноти нечий джоб. От него се изсипват шоколадови зайчета, ненужни подаръци за малки и пораснали и билети за Малдивите. Защото нищо, че в календара една дата се сменя с друга. Отвсякъде ти сочат, че не можеш да подминеш деня като обикновен.
Но да се върнем на Хелоуин.
Да, корените му са езически и може да е украсен от сатанизъм, но в комерсиалния вид, в който той идва у нас, не е повече от вечер, в която поне веднъж годишно позволява да си някой друг.
А аз още помня нощта преди 7 години, когато с кеф нахлузих дънките с кръпки, кубинките и блузата със собственоръчно направен надпис, за да стана Джоан Джет за няколко часа. Тогава с компанията ми обаче не слушахме за „яки дупари“. Тогава имахме ценности, които всеки родител-будител беше възпитал у нас през останалите 364 дни в годината.
Така че проблемът не е в Хелоуин
Търсете го в неспособността да уважаваме и приемаме другия. Както и начините му да се забавлява целогодишно, а не само в нощта, когато октомври става ноември. И нека не забравяме, че всеки един от нас е по своему будител. Ако нещо не ви допада, се замислете какво ВИЕ правите всеки ден, за да се чувствате горди българи.
А сега натикайте хейта в най-дълбокото чекмедже и извадете от прашния шкаф чувството си за хумор. Нека ви припомним, че всъщност Хелоуин е професионалният празник на тъщата. И нека не забравяме, че първата жена-летец е Баба Яга.
А ако ви се слуша нещо подходящо за Хелуин вижте това.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.
ДениДим
