Който го разбрал, разбрал. Повтарячите в България ще са много. Отново…
Child: “Daddy is this music from God?
Dad:”Son, this is Pink Floyd, God listens to them.”
Дете пита: ‘’Татко тази музика от Бога ли е?’’.
Бащата: ‘’Синко, това са Pink Floyd, Бог ги слуша’’.
Признавам, че ще съм много субективна в оценката си за концерта на Роджър Уотърс, на който имах късмета да присъствам заедно с още поне 10 000 ревящи гърла, дошли в София от цяла Европа.
Но в крайна сметка какво е журналист без позиция?
Преписвач на новини, удобно пречупени да не обидят властимащите или нагаждач-конформист. Решен да живурка нискостеблено, за да не го отнесе бурята на засегнатия от словото му? И тук си приличаме (разбира се без да съм и на една микрохилядна от неговата гениалност) с рок динозвъра Roger Waters, който на 74 години е по-жив и смел в посланията си, които влага в музика, стих и визия от милиони млади хора, родени след 1989г. Което не им пречи да го заклеймяват за политическите му позиции и да отричат очевадните му достойнства. И това за авторът на ‘’Стената’’, концептуалният албум на Pink Floyd, почти изцяло дело на Уотърс, символ именно на свободата и промяната.
Слава Богу, на концерта имаше пъстра представителност на няколко поколения
Пред мен, най-отпред, до сцената, 19 годишната Мина се беше потопила изцяло в спектакъла. Студентката по медицина в Германия, родом от Казанлък, знаеше наизуст всички текстове, беше непосредствена в изразяването на емоции и хич не ѝ пукаше, как я възприемат околните.
Дори възмутено извика: ‘’Хайде бе хора, нека го аплодираме’’, когато Роджър Уотърс застана точно пред нас. На другия полюс бе младото семейство, Надежда и Радослав, които след първоначалния възторг, оклюмаха и съпругът сподели, че това е всъщност кавър-бенд на Pink Floyd и му липсва Дейвид Гилмър с китарата и по-добрите си вокали. Няма как да не се съглася, че Роджър Уотърс не е Андреа Бочели, но в неговия случай не му ѝ трябва. Написал е всички неповторими, хаващащи за гушата и пробиващи сърцето текстове на Pink Floyd и е съавтор на голяма част от музиката на групата. А звукът в зала ‘’Арена Армеец’’ беше наистина удивително добър. Вероятно и заради съраунда, който бе инсталиран за първи път в България, специално за концерта ‘’Us & Them’’.
Дънки, тениска и останалото е… музика
Roger Waters и музикантите му бяха облечени непретенциозно в черно, за да не се набиват на очи и да не отвличат вниманието от огромния екран зад тях. Шарената претенциозност на облеклата и снобарията на външната показност не е типична за великите рок банди.
Двете бек вокалистки/актриси с имидж ала Sia, допълваха общата театрална картина. Публиката ги оцени подобаващо с аплодисменти след изпълнението им в ‘’Great Gig in The Sky’’. Естествено многохилядната публика избухваше в екстаз на всяка една добре позната композиция на Флойд, в първата част на концерта това бяха ‘’Welcome to the Machine’’, ‘’Wish You Were Here’’ и разбира се класиката ‘’Another Brick In the Wall’’, Part 2 & 3.
Роджър Уотърс ни изненада приятно с похвала към децата на сцената. Те излязоха именно за изпълненията на тези композиции от албума ‘’Стената’’. Подчерта, че се видял за пръв път с тях в 17:30ч. в деня на концерта. Те всъщност били от столично училище. Дано след време осъзнят какво им се е случило. Дано това първо челно съприкосновение с този музикален гигант им даде друг вкус към музиката. Тези деца и всички младежи в залата ми дадоха надежда, че не всичко е изгубено в музикалната тиня, в която тъне България в момента. И на мен ми се прииска да крещя ‘’RESIST’’ всеки път, когато видя някой да се кефи на амебната (тоест едноклетъчна) чалга индустрия или не по-малкото зло чалга-поп/хип-хоп.
Но замълчи сърце и нека се върнем към душевния оргазъм, който изпитахме от концерта на Роджър Уотърс
В почивката екранът отново предаваше безмълвни послания с основно едно ‘’Resist’’ (Съпротивлявай се’’).
Втората част бе още по-емоционално притискаща, още по-ударно забиваща гвоздейчета по комфортното ни светоусещане за живота и събитията около нас. И въпреки политическите речи, послания и личното, ясно заявено мнение на Уотърс за заобикалящия ни свят, за мен бе важно,че очите на хората около мен се промениха. Някои заплакаха, други просто ги затвориха и слушаха. Любимите ми комини на изоставената електростанция в квартала Батърси, с летящото прасе от обложката на десетия албум на Pink Floyd ‘’Animals’’, оживяха с пълна сила на сцената. Визиите ставаха все по-мащабни и въздействащи. И така до края на концерта, до последната изсвирена нота след бисовете ‘’Mother’’ и ‘’Comfortably Numb’’.
Благодаря на Sofia Music Enterprises!
И нека замълчат критикарите, да организират концерт от такава величина и после да мрънкат.
Преживяването си заслужаваше. Накара ме да забравя кошмарното влизане и направо опасното излизане в почивката, когато си казах:
’’Румяно, поне ще си задушена от тълпата на такъв як концерт, не на ‘’Банкя Мези’’.
Размина ми се, оцелях и този път, за разочарование на вразите!
А след такъв концерт спи ли се? Слушах до сутринта Pink Floyd, поревах си за младостта и си обещах да не съм доволно, охранено прасе.
От днес съм на диета. А вие кога?
‘’This is not just music, but historical and cultural heritage of humanity’’.
‘’Това не е просто музика, а историческо и културно наследство на човечеството’’.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.
