Чакането свърши. Вече текат предпремиерните прожекции на „Възвишение“
От 10 ноември официално по кината е един от най-обсъжданите български филми. Когато една лента се основава на роман, спечелил Европейска награда за литература, а представлението по него е получило няколко театрални отличия, летвата на очакванията няма как да не е високо вдигната.
Добрата новина е, че филмът, за щастие, успява да я прескочи. Заслугата е на режисьора Виктор Божинов. Преди „Възвишение“ той се е доказал с работата си по хитови продукции у нас като „Стъклен дом“, „Под прикритие“ и „Столичани в повече“. Макар и в нова за него обстановка – България през XIX в., органиката на историята не се чувства далечна на настоящето ни.
Сюжетът проследява съдбата на няколко революционери-разбойници.
През 1872 г. те решават да оберат Арабаконашката хазна. Гичо и Асенчо са главните герои и членове на четата на Димитър Общи. От него двамата получават задача да предадат лично писмо до Левски. Приключенията им по пътя ги карат да преосмислят свободата, възвисяването и българския нрав.
Във „Възвишение“ не откриваме фалшив и високопарен патриотизъм, а съвсем искрено разказана история без претенции за документалност. За разлики от други български исторически филми, лентата не цели да оплаче страданията на народа ни, нито да представи бляскаво героизма на българите. „Възвишение“ по достъпен начин изследва светоусещането на нацията, нейните ценности и нагласите към свое и чуждо. И най-важните въпроси –„всеки иска да живее“, но как? И кое е по-важно – да се спаси или „возвиси“?
Филмът на моменти усещаме като поглед зад кулисите на възрожденското движение и ежедневието на онези, които поставяме на пиедестал.
А освен със смелостта да жертват своя живот в името на идеалите, се оказва, че те не се различават особено от останалите си сънародници. Тази идея е хитро пренесена на екран с подхода при осветлението, когато в сцената, когато Асенчо и Гичо срещат мистериозна фигура. Интуицията на първия подсказва, че това е самият Левски, а вторият е убеден, че Васил Кунчев би изглеждал много по-внушително.
Резултатът от острите черти на актьорите в комбинация с грима е усещането, че точно така биха изглеждали лицата на революцията – отрудени, измъчени, народни. Възрожденският език никак не затруднява актьорите, а звучи достатъчно естествено. Добре познатият от малкия и голям екран Александър Алексиев виждаме в по-разчупена от повечето му роли и умело се справя с Гичо. Не му отстъпва дебютантът Стоян Дойчев като Гичо, който успява да предизвика у зрителя полюсни чувства.
Филип Аврамов внася лек хумор към образа на Димитър Общи и владее екрана в сцените със свое участие. Останалите актьори са не по-малко добри в изпълненията си и действат като добре смазана машина. Както заедно, така и поотделно те будят симпатии, грабват и разплакват. Зрителят ги усеща близки не заради борбата с поробителите, а заради ежедневните им битки и разочарования. Тема толкова сходна с тази на съвременния българин.
Мащабът на филма проличава с операторската работа на Антон Бакарски, която впечатлява със световното си ниво.
Тя не изпуска нищо от красотата на заснетата природа, нито от емоциите на героите. Въздействието не би било същото без чудесната музика на Петър Дундаков.
За тези, които обаче очакват повече съспенс и екшън, ще трябва да кажем, че те идват накрая. И ако филмът има недостатък, то е, че кулминацията е оставена за десерт. Чувството от него ми се щеше да присъства повече през тези 2 ч. и 30 мин. Няма как това да е по-различно, ако лентата иска да остане вярна на книгата на Милен Русков. По време на филма е вероятно да ви се прииска малко повече събитийност за сметка на хумористичните моменти в изобилие. Така и 150-те минути биха били докрай оплътнени.
„Възвишение“ се превръща в нова глава от българското кино – на техническото майсторство и престрашаването да се борави със собствената ни история. Подобно на него, „Въздесъщият“, за който вече ви разказахме, отваря врати за съвременни истории без обичайния мрак и усещане за „подлезно“ кино. Дали трябва заглавието да започва с „В“, за да е добро? Нямаме търпение да проверим отново скоро – апетитът ни расте с гледането.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.
ДениДим
