Първо се извиняваме, защото според него сме закъснели с един месец да му честитим. Това е началото на само една от любопитните истории около Луис Армстронг. През целия си живот, той смята, че е роден на 4ти юли. Кръщелните му документи са открити след смъртта му и разкриват датата 4ти август за истинската рождена дата на артиста. 

Луис Армстронг оставя ярка следа в историята на музиката, извеждайки джаза отвъд общността, поставяйки го пред погледите на цял свят. Колко сюрреалистично е само да си представим мащабите на това, на което са способни личността и таланта. Преди 122 години е бил един обикновен ден – да се роди необикновен човек – Луис Армстронг.  Започва приключението, което ни въвлича в един фин, красив и пълен с надежда вътрешен свят. 

Посланието му е просто, ясно и завинаги класика – „What a wonderful world“. 

Луис пее за живота с проницателност, която преодолява кризите и проблемите. Назовава нещата с точните им имена – така че да носят смисъл на всеки слушател и в днешно време. Заразителен оптимизъм, чар и някаква интересна форма на утеха струят от лицето му.

Може би това е тайната да ни убеди успешно за кратките малко над две минути, че този вътрешен свят, който гледа към живота с усмивка, е и наш. Неусетно се е разляла усмивка по лицето ни и летим заедно с музиката. Експресивни звуци – подредени в собствен ред. 

Луис владее джаза, който тече във вените му.

Чрез него и музиката му – потича и у нас непознатата емоция, която с всяко следващо вливане се усеща като у дома.

За финал не ни остава друго, освен да се потопим заедно в идиличната атмосфера на саксофон, емоция и характерен глас на най-именития джаз изпълнител в историята ни – Луис Армстронг. Отново – честит празник! Празникът е и наш, докато можем да се радваме на твоята музика.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате в социалните мрежи: Facebook, Instagram, TikTok и Twitter. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни OnDemand на нашият сайт MM Player или в канала ни в YouTube

The post 122 години от рождението на Луис Армстронг appeared first on MMTV Online.

Есента с удивителната си красота, особено ако е и топла като тази есен, донякъде компенсира носталгията към отминалите няколко месеца. Но така или иначе зимата дебне и потрива зачервените си от студа ръце, готова да ни гушне в тъмното. Освен скиорите, сигурна съм, че почти всички останали не горят от нетърпение за тази среща.

Аз обаче имам стратегия и малки тактики, с които, както Кубрат Пулев-Кобрата направи наскоро, „малтретирам“ неприятното чувство от задаващите се студени и мрачни месеци. Стратегията ми е приемане и обикване, а тактиката – всеки ден да виждам по някое предимство, започвайки от печената тиква и кестени, преминавайки през червеното вино и стигайки до най-важното – изобилието от музикални събития.

Буквално всеки ден човек може да слуша на живо прекрасна музика в познати и нови, малки и по-големи, добри и по-добри места

Да, но… в София, чувам някой да пояснява раздразнено. А аз само това чакам, защото от няколко години, макар и само за четири дена в началото на ноември, Пловдив директно нокаутира всички страхове от идващата зима.

Пловдив Джаз фест! Само няколко от имената, които вече са присъствали на този фестивал, са достатъчно свидетелство за неговия качествен мащаб:

Виктория Толстой (да, правнучка е на Лев Толстой) с Якоб Карлсон, Росалия де Соуса, Кърт Елинг, Майк Стърн и Дейв Уекъл, Ричард Бона, Джейсън Моран бенд, Джошуа Редман трио, Дони Маккаслин бенд, както и Георги Корназов с Армел Дюпа и Давид Линкс, Антони Дончев с авторски проект заедно с Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски, Камелия Тодорова и Ангел Заберски, проекта „четири дами пеят джаз“ с Хилда Казасян, Белослава, Андрония Попова – Рони (толкова да ми липсва!) и сърцето, главата, ръцете и душата на фестивала Мирослава Кацарова, същата идея в мъжкия ѝ вариант с Орлин Павлов, Свилен Ноев, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски, Христо Йоцов и много други.

Тази година, освен че зимата се е скатала и с нищо не напомня за себе си, Пловдив Джаз фест ще е толкова силен, че и Кличко да му излезе насреща, няма да го помръдне.

Още в първи „рунд“ на 31-ви октомври ще се случи нещо изключително

Това е вечер с прекрасната бразилска певица и пианистка Елиане Елиас с участието на нейния съпруг Марк Джонсън, който е и последният басист на Бил Евънс. Може би си спомняте концерта ѝ в НДК преди 10 години. Не се надявах да дойде пак, защото за тези години Елиане Елиас се наложи в света на джаза, стана много известна, миналата година спечели втората си награда Грами и предполагам, че вече е доста труднодостъпна. Уви, тя идва и то с нагласата не да изнася концерт, а да споделя и събеседва с публиката чрез своята музика. След основната програма действието ще се пренесе в клуб Bee Bop Café с Милен Кукошаров квартет и участието на Михаил Иванов.

На 1-ви ноември още една джаз дива ще царства в Пловдив – Дeна ДеРоуз

Определят я като най-креативната и вълнуваща певица-пианистка от Шърли Хорн насам. Тя ще има концерт и в София предния ден, както и майсторски класове. Нейното идване в България, а и това на превъзходния пианист Дейвид Бъркман преди около месец се дължи на Groove Atelie. Вторият концерт от основната програма ще бъде на другия полюс с много обичаните музиканти Теодосий Спасов и Влатко Стефановски, а в Bee Bop Café Христо Йоцов ще представи авторския си проект Jazz Cats.

На 2-ри ноември от 20:00ч. ще има концерт-бенефис в чест на легендарната българска джаз формация „Бели, зелени, червени“

Те ще получат тазгодишната награда на фестивала за цялостен принос в джаза. Такава награда ще бъде връчена посмъртно и на един от най-значимите български джаз пианисти Румен Тосков–Рупето. След това на сцената ще се качи Дейв Холанд със своя квартет и участието на саксофониста Крис Потър. Вярвам, че истинските почитатели на безкомпромисната джаз музика ще се съгласят, че цената от 30лв. за тези музиканти е обидно ниска, но до голяма степен разбирам защо така са я определили организаторите. Просто тази музика, не в столицата и на цената, която заслужава, би било много рисково упражнение.

За Дейв Холанд ще кажа само, че това е басистът, когото самият Майлс Дейвис – една от най-влиятелните фигури в историята на джаза, кани в своя бенд. Така започва над 50-годишната шеметна кариера на Холанд, през която е свирил с почти всички големи имена в джаза. В Пловдив той идва и със саксофониста, композитор и мултиинструменталист Крис Потър, който е известен като един от най-изтънчените и уважавани артисти на 90-те години и началото на 21-ви век.

В последния четвърти ден на фестивала, и за мнозина черешката на тортата, ще бъде известният норвежки джаз саксофонист Ян Гарбарек

Той свири както класическа така и световна музика. Стилът му е минималистичен с остри тонове, дълги, пронизващи, настойчиви звуци или нежен, препускащ с лекота и с щедри тихи пространства. Той е значително по-познат на българската публика, най-малкото защото е идвал вече за концерт в София и то също като Елиане Елиас през 2008-ма. Тогава, в зала 1 на НДК, заедно с квартета на Ян Гарбарек, специално участие имаше френският барабанист Ману Каче, известен с работата си с Питър Гебриел и Стинг. Сега в Пловдив ще дойде друго величие на перкусиите – Трилок Гурту, когото също имахме удоволствието да слушаме преди години, но в зала България.

Клубната програма в Bee Bop Café на 2-ри и 3-ти ноември ще включва съответно “Октет Пловдив“ и представяне на дебютния албум на младия пианист Иван Гърбачев. Като всеки уважаващ себе си фестивал, и Пловдив Джаз фест ще бъде придружен от силна образователна и културна странична програма, включваща майсторски класове, конкурс за млади изпълнители, изложби, прожекция на кино. С една дума, празник за всички сетива.

Ако нямате билети за Пловдив Джаз фест 2018, и все още не сте проверили дали са останали свободни места за някой от концертите, може би ще го направите, след като разберете как определя джаз музиката организаторът на фестивала, певицата Мирослава Кацарова в едно свое интервю. Тя казва, че джазът е любимата музика на хората, които импровизират живота си. На мен ми звучи предизвикателно, а на вас?

*Заглавието е основано на определянията на Мирослава Кацарова за джаза

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Гласът на добрия вкус и етика* на Пловдив JAZZ Fest 2018 appeared first on MMTV Online.

Например джаз…

Вече виждам тревогата в погледите на някои познати и приятели, с която казват

„Тя съвсем полудя с този джаз!“

Да, може би, но не съм сама – Европа е полудяла по този стил музика, а Скандинавските страни са нещо като Ню Орлиънс на Стария континент, заедно с Франция може би. Показателна за дългата история на джаза в този край на Европа е 40-годишнината на джаз фестивала в Копенхаген, но по-съществено е това, че градът е с легендарен статут на една от европейските джаз столици още от 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава куп водещи американски икони в джаза като Dexter Gordon, Stan Getz, Ben Webster и много други, са избирали Копенхаген за творческо убежище. Уникалната джаз история на града е ключов фактор за изключително високото ниво на Copenhagen Jazz Festival, който от 1978 година се провежда през първата половина на юли и за който ще ви разкажа сега.

С риск да ви заприличам на лондончаните, които постоянно обсъждат климата, ще започна с това, че за този фестивал времето е от съществено значение. Когато преди две години го посетих за първи път, лятото в Копенхаген беше по-лошо и от това у нас през юли тази година – валеше и беше доста хладно. Почти всички планирани концерти на открито бяха отменени или преместени в клубовете. С една дума, нищо не разбрах от истинския замисъл на фестивала, който включва много музика както в концертни зали, клубове и барчета, така и на открито по улиците, в паркове, летни градини и дворове към различни заведения и институции, площади и други интересни пространства. Тази година обаче получих реванш и се насладих на фестивала в Копенхаген в целия му блясък и разнообразие.

Първо, бих искала да споделя, че за мен Копенхаген е един от най-красивите градове, които съм посещавала и до който имам щастието да отскачам често от 20 години насам. Връщането на директния полет от София до датската столица преди две години улеснява значително нещата. За Копенхаген мога да разказвам дълго, и то без да описвам забележителностите, които са включени в маршрутите на туристическите агенции, но ще вляза в сериозна конкуренция с модерните напоследък книги за датското щастие и уют Hygge (Хюге) и за живота сред обитателите на тази страна.

Това обаче не е целта на настоящия текст, но като кратко въведение трябва да кажа, че атмосферата в Копенхаген е неповторима. Там е както царствено, поради замъците, църквите и действащата кралска институция, така и уютно, благодарение на компактните размери, топлите цветове на сградите и безбройните малки, тъмни и много стари ресторанти и клубове. Всичко в Копенхаген издава висок стандарт, изисканост, дизайн, но не крещи, а го заявява с достойнство и присъщата на датчаните любезна сдържаност. Разбира се, както навсякъде в Западна Европа, и тук има все повече чужденци. Градът се променя, става  по-многолюден, хората – по-цветни, а джаз фестивалът, както с възмущение отбелязват по-възрастните датчани, по-комерсиален. Според мен търговският елемент беше много дозиран и в никакъв случай не ме дразнеше.

Организацията и полезна информация

Тази година се усещаше лека еуфория в центъра на града. Причините бяха две и напълно достатъчни – невижданите жеги, суша и пек и 40-тото издание на Копенхаген джаз фестивал. Определено много щастливо съвпадение!

Може би от някаква професионална деформация, веднага прегледах кой финансира фестивала. Най-големият, да кажем „диамантен“ спонсор е Nordea-Fonden – фондация, основана преди 30-на години от спестовната банка Sparekassen SDS, но независима и благотворителна. Много ми харесва, че определят работата си като „подкрепяща добрия живот в Дания“. Пак в стила на хюге отиват нещата. Останалите спонсори са Датска културна фондация и основните общини, множество финансови фондации, както и 4-5 партньорски фирми.

Специално за годишнината на фестивала е създаден албум с плакатите за всяка от годините, както и преглед на най-важните места и организатори във времето, написани от един от най-просветените в джаза историци на този фестивал, журналиста Kjeld Frandsen. Художникът на тазгодишния оригинален и поетичен плакат е Christiane Spangsberg (Кристиане Спансбер – „g“-то в датския, особено накрая не се произнася. Затова например Carlsberg е „Карлсбер“). Този постер е и на корицата на специалния вестник на събитието, състоящ се от 72 страници, на които има уникална информация, но на датски. Международното издание на английски е силно дискриминирано с мижавите си 16 странички, но общо взето върши работа.

Как да се придвижвате? По принцип копенхагенци използват масово велосипед или градския транспорт (автобус, метро или влак). Който не се ползва от екстрата местен човек да го води и да му плаща транспорта, а и не може да кара колело като мен, е най-добре да си купи City Pass или от билетно гише, или онлайн, като ще получи съответно хартиен билет или документ на мобилния си телефон. По време на 10-дневния фестивал се продаваха много евтини билети (от 30 DKK или около 8 лв) за бързо и лесно придвижване от един концерт до друг. При добро планиране човек може спокойно да обикаля и пеша.

Най-важните места и концерти

Стигнах и до най-вълнуващото, защото преобладаващата част от концертите се случват в историческия център на града и, освен слушането на тази толкова органична за Копенхаген музика на открито, публиката се потапя в невероятна атмосфера, създадена от визия, звук, аромат и вкус, каквито не съм изпитвала другаде. Всички места, на които се случваше нещо от фестивала, бяха 113 на брой. Разбира се, неимоверно трудно е да бъдат посетени всичките.

Откриването, което тази година беше на 6-ти юли, по традиция се провежда в Kongens Have – ъгъл от пищната градина на царския дворец Rosenborg (нали си спомняте, чете се Розенбо, като тук и “r” не се произнася, както Tuborg е „Тюбо“).

Легендарното джаз гнездо от миналия век е клубът Jazzhus Montmartre, който в момента обаче е в сянката на децентрализацията и диверсификацията на концертните места. Плод на това са концертите в няколко супер модерни сгради като Den Sorte Diamant (в превод „черният диамант“), която е последното допълнение към Кралската библиотека. Още по-впечатляваща за мен е концертната зала на Датското радио (DR Koncerthuset), чиято синя фасада е дело на известния френски архитект Jean Nouvel. Когато я видях за първи път преди две години, имах чувството, че преминавайки през нея, ще се пренеса напред във времето – супер модерна, внушителна и в същото време въздушна сграда, която сякаш се слива с небето.

Самата зала е решена в кръг около сцената, която е поставена долу в центъра и много ми напомни на Берлинската филхармония, представена като истинска икона на модернизма във филма „Катедрали на културата“ (прекрасен документален филм между другото). Тогава в DR Koncerthuset слушах Branford Marsalis и Kurt Elling, и то 3 дена след като ги слушах на A to JazZ фестивала в София. Е, в Копенхаген програмата им продължи два пъти по-дълго, но това не омаловажава участието им у нас. И като българското заговори в мен, не бива да пропускам романтичния бар и ресторант Tango y Vinos, който е също в календара на фестивала и се държи от българи.

Като цяло мога да класифицирам концертите в три групи: безплатни на открито и в заведения, платени на място, и с предварително купени билети. Предполагах, че за по-високата категория музиканти трябва да се плаща, но се оказа, че не е така. Един от най-известните в Европа саксофонист Jesper Thilo (Йеспер Тило)  например, редовно участва в безплатни концери по време на копехагенския фестивал. Тази година не го слушах, защото исках да чуя нови за мен музиканти, а на негов концерт вече бях през 2016-та в един от най-култовите им джаз клубове – Sofie Kælderen (Софие Келерен, тук изпускаме “d”-то). В този клуб отидох и почти веднага след пристигането ми на прекрасното копехагенско летище с дървен тъмночервен паркет (отличителен белег за летищата в Скандинавските страни) и горчиво-сладък аромат, който не мога да сбъркам.

Sofie Kælderen всъщност е мазе на един от каналите (Christianshavns) в центъра на града, основан е през 1972 г. и представлява комбинация между кафене, ресторант и бар с музика на живо. Въпреки че обстановката е доста непретенциозна, кухнята е на много високо ниво. Пред клуба неизменно ви посреща черен мотор, от двете страни на входа кокетни масички със столчета, фенери и цветя, а вътре – една особено екзотична персона, която се е превърнала в талисман на заведението. Тя се грижи за входната такса, следи за реда и доброто настроение на посетителите, а и с удоволствие ми позира за снимка.  През моя първи ден или по-скоро вечер от фестивала, който вече беше набрал петдневна сила, се насладих на двама много известни американски музиканти – тромпетиста Tim Hagans и тенор саксофониста Jerry Bergonzi. Джери е идвал в България през 2015 г. със съдействието на фондация „Джазтет“ и Венци Благоев за „Джаз форум Стара Загора“. С тях бяха и трима датски музиканти, сред които спрягания за звезда барабанист Anders Mogensen, с което определение в никакъв случай не бих се съгласила.

От втория за мен и шести за фестивала ден започна истински марантон. Трябва да предупредя меломаните, че е абсолютно невъзможно да бъде видяно и чуто всичко, което си заслужава. Аз имах предварително билети за два вечерни концерта, които моментално удвоих, а останалото беше просто въпрос на импровизиран избор. Затова и тук ще споделя само видяното и чутото от мен, с уговорката, че максимално се бях концентрирала върху датски музиканти, въпреки че международното присъствие беше изключително изкусително. Ще спомена само няколко от имената, които пропуснах, но както е тръгнало, сигурно ще успея да чуя на живо някой ден в България. Това са Brad Mehldau Trio, Pharoah Sanders (един от първите участници във фестивала през 1979 г.), Richard Galliano Quartet, Charles Lloyd&The Marvels с Bill Frisell, Hermeto Pascoal, Melody Gardot и този, за когото още ме боли сърцето, че пропуснах – Nils Landgren. Още повече, че последният е швед и трябваше да го включа под знаменателя „скандинавец“.

Доколкото ми е възможно накратко ще представя музикантите, които чух със съответните места на концертите им.

1. Claus Waidtløw Trio – така да се каже „кремът“ на датския джаз. Claus Waidtløw – тенорсаксофон, Jesper Bodilsen – контрабас и Morten Lund– барабани. Имена, които непременно ще следя! Прецизните, изящни и леко хладни музиканти свириха в тесния двор на студенсткия дом в историческия център на града при свободен вход и в толкова непретенциозна атмосфера, че човек да не повярва какво му се случва. Това беше и единственото място, на което видях неколцина българи да пият бира. Чудно как бяха попаднали там!
2. Fringe Jazz Fest e нещо като подфестивал в рамките на основния, а тази година беше неговото 6-то издание. Той протича по улиците на центъра на града с последна спирка Pumpehusets Byhave (произношението е нещо като „Помпехусес бюхейу“). Това е вътрешен двор на бивша помпена станция от 19-ти век с историческа стойност и превърната в музикално средище през 1987 г. Намира се на много централно място и е с непретенциозна и уютна атмосфера, храна и пиене на открито, а през зимата вътре има две зали с капацитет съответно 600 и 400 души. Там са се провели общо 25 събития: концерти с най-доброто от международната и датската нюорлеанска музика, семинари, артистични беседи и партита. Аз слушах Fringe Brass Band, около 10-ина медни инструмента и контрабас, подредени на почти три реда в дълбочина на малката сцена. С тях беше отпразнувана 300-годишнината на Ню Орлеанс. Бендът беше сформиран от американски, шведски и датски музиканти под егидата JBL Music с лидер 37-годишния датския саксофонист и вокал Johan Bylling Lang (Йохен Бюлин Лан). Направиха страхотна веселба, но през цялото време си мислех колко хубаво щеше да се впише нашата Брас Асоциация там и дори щеше да ги надсвири.
3. Минавам набързо през избрания за най-добро място за джаз на живо през 2013 г. Charlie Scott’s, където свири младежкото трио Traneblæs. След това отскачам до Кралската градина, за да се отчета с Horse Orchestra – бенд от седем млади музиканти от Исландия, Швеция, Норвегия и Дания. Отбивам се до Nyhavn в превод „Ново пристанище“, което всъщност въобще не е ново, а има дълга история и е много красиво и цветно, но там на сцената не се случва нищо и продължавам към друго древно и любимо мое място – площад Højbro. Там един от най-известните в Дания оркестри The Spirit of New Orleans, свири какво ли не: от традиционен джаз през суинг, рагтайм, блуз, евъргрийн до авторски композиции, госпъл и спиричуъли.
4. След ударния преход по-горе в стил „да сложим чавка и на това“ дойде ред и на истината за деня – певицата Sinne Eeg (Сине Е) с пианиста Jacob Christoffersen (Якоб Кристоферсен). За тях трябваше да се купят предварително билети, и то доста по-отрано. Съвсем разбираемо – това са едни от най-видните фигури на датската джаз сцена. Работят заедно от 2009-та година и са изключително интелигентни музиканти, изпълняващи джаз стандарти и някои композиции на певицата. И двамата са носители на престижната награда Бен Уебстър, както и на много други отличия. Сценичното поведение на Sinne Eeg е деликатно, изпълнено с хумор, чаровно, а музицирането й е чисто, красиво и леко. Мястото на техния концерт – Krudttønden (не ви трябва да знаете как се произнася) е разположено в един от 10-те квартала на Копенхаген, Østerbro,и представлява културен център с кафене в много стара сграда, която е била казарма за специална кавалерийска дивизия на Кралската датска армия. В момента там се провеждат концерти, театрални постановки, изложби и приеми.
5. Пропускам триото Thou Sonic Friend в стил шамански напеви, на което попаднах и аз не знам как, за да отида на може би най-силното ми музикално изживяване от целия фестивал – триото Alex Riel (барабани), Benjamin Koppel (тенорсаксофон) и Mads Vinding (контрабас). Този концерт беше в чест на 60 години от издаването на албума на Sonny Rollins “A night at the Village Vanguard”, който е запис на концерт от три сета на живо – два вечерта и един следобед – в култовия нюйоркски клуб Village Vanguard. Историята на самия албум е много интересна, а годишнината от издаването му съвпада точно и с навършването на 60 години музикална кариера на Алекс Рийл – барабанистът на Дания. Той е свирил с най-великите в света на джаза, включително и в трио формат с неповторимия Sonny Rollins. Не по-малко известен е Мадс Виндин, който е считан за един от най-изтънчените контрабасисти в Европа и е свирил със световните джаз звезди Хърби Хенкок, Уйн Шортър, Декстър Гордън, Стан Гец, Дизи Гилеспи. „Младежът“ в триото Бенямин Копел (Benjamin Koppel) е известен като един от най-награждаваните съвременни музиканти и се отличава с виртуозност и многостранност. Той е саксофонист и композитор, чийто талант го събира с множество съвременни звезди като Джо Ловано, когото слушахме на живо в София лайв клуб преди 3 години. Концертът се състоя в театрална зала във Valby (Валбю) в непосредствена близост до Копенхаген, но в случая мястото на събитието беше най-малко впечатляващо. Това, което ме омагьоса, освен съвършената музика на старата школа, бяха очуканите като войнишки канчета инструменти на Рийл и Виндин и се питах какво ли са преживели и през какво ли са преминали заедно и поотделно със своите музиканти.
6. За сметка на това следващият концерт беше най-интересен заради мястото, на което се състоя, а именно Halvandet – бар на плажа в близост до центъра на града и с чудесна гледка към него. Това е може би най-забавното място за слънчевите и топли дни в Копенхаген. Намира се от едната страна на пристанището на остров Amager (произнася се „ама“), точно срещу прословутата Малка русалка през канала, по който се организират морски турове с лодки. До Halvandet всекидневно има и воден транспорт. Освен всякакви плажни игри, спорт и забавления, там редовно има музика на живо. На това място слушах много приятното датско трио, състоящо се от трима световно признати музиканти: певеца Bobo Moreno, пианиста Ole Kock Hansen и контрабасиста Bo Stief. Те изпълниха голяма селекция от известни джаз и поп песни с техни аранжименти. Бобо Морено е с много чаровно присъствие на сцената, шегува се постоянно и леко и естествено въвлича публиката в своето шоу. Всъщност Оле Кок Хенсен и Бо Стийф, който впрочем се оказа че е втори баща на Бобо Морено, са голямата работа. И двамата са на над 70-годишна възраст и са били особено активни през втората половина на миналия век. Свирили са с истински величия като Майлс Дейвис, Тутс Тилеман, Стан Гетс, Бен Уебстър, Чет Бейкър. Не мога да не спомена и уникалното място Reffen в съседство на Halvandet, на което от разноцветни контейнери, превърнати в павилиони, се продаваха храни и напитки от различни националности. Най-точно го определям като street food сборище, но по сцената и по някои други признаци личеше, че там също се вихри музика и изкуство, и то не само кулинарно.
7. Накрая, но не по важност, а по хронология, Jacob Fischer (китара), Martin Schack (орган) и Janus Templeton (барабани) в градината на музея Bakkehus, в който е представено културното наследство на датската Златна ера. Самата сграда има интересна история, но това, заради което я посетих, беше концерта, който се състоя в градината на сцена, покрита с красива тента. Якоб Фишер е много известен датски китарист, който е самоук, но това не му е попречило да спечели множество награди. Неговото трио обикновено е с Йенус Темпълтън и Хуго Размусен на контрабас, но сега вместо бас имаше орган, който ми звучеше прекалено сурово и ми напомняше за ресторантската музика на морето през 70-те, а може би и сега, отдавна не ходя по такива места. Въпреки това деликатната работа на барабаниста остави у мен усещането за един успешен край на Копенхаген джаз фестивал 2018.

И ако сте стигнали дотук, ще ви кажа това, с което повечето датски музиканти завършват концертите си „Tak for I kom og tak for I bliv“ или „Благодаря ви, че дойдохте и ви благодаря, че останахте“.

П.П. На тези, у които горният разказ е събудил любопитство, бих искала да съобщя, че не е необходимо да чакат до следващия юли, защото всяка година има и зимно издание на фестивала. То ще се проведе от 1-ви до 24-ти февруари 2019 г. из цялата страна, включително и Копенхаген. Надявам се да се видим там

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Copenhagen Jazz Festival 2018 appeared first on MMTV Online.

В памет на George Michael

Бившето училище на George Michael му оказа огромна чест, слагайки паметна плоча с неговото име на входа на сградата. Директорът на училището Джеръми Търнър споделя радостта си и казва, че плочата ще бъде вдъхновение за учениците. За организаторът на цялостната идея пък това е истинска сбъдната мечта. Нека си припомним една от най-хубавите песни на Джордж Майкъл.

BELAU с първи концерт у нас

По-малко от седмица остава до първия концерт у нас на унгарската група BELAU.

На 27-ми април в Mixtape 5 феновете на chillwave музиката ще се насладят на онова, което бандата е подготвила. BELAU стартират като група в края на 2015-та година, а дебютният им сингъл “Island of Primisе” постига огромен успех. С излизането на първия им албум, бандата стартира турне в над 40 града. Миналата година BELAU участват в редица европейски фестивали, а на 270ми април стигат и до нас. Билети можете да закупите от bilet.bg на цена от 10 лева.

“Четирима господа пеят джаз”

На 3-ти май ще имаме удоволствието да се насладим на концерта “Четирима господа пеят джаз”.

На сцената на Sofia Live Club се качват Орлин Павлов, Свилен Ноев, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски, които получават покана за този специален проект от Пловдив Джаз Фест. Билети можете да закупите предварително от Ивентим или на място в деня на концерта.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Бившето училище на George Michael слага паметна плоча с неговото име appeared first on MMTV Online.