Въпросът за евтаназията е изключително спорен и чувствителен, който датският филм „Безмълвно сърце“ (2014 г.) поставя по дълбоко разтърсващ и силно естетичен начин

Минималистичната обстановка в красива извънградска къща, пастелните тонове и приглушена светлина насочват действието навътре в съзнанието и душите на героите, дошли да изкарат една преждевременна Коледа, която един от тях никога повече няма да преживее.

Превръщането на любимите хора в съучастници, изискването на тяхното съгласие поражда вълни от емоции и разгръща многопластови характери и техните сложни взаимоотношения. Най-подготвените и справящи се в живота могат да се окажат най-уязвимите, а считаните за най-крехки, да проявят неочаквана сила.

Усещането, че колкото и да разбираме неизбежността на раздялата, никога не сме достатъчно подготвени за нея. А болката е толкова силна, че сме склонни да подозираме и обвиняваме другите, че не я изпитват.

Тези дълбоко психологични, нравствени и етични въпроси поставя в „Безмълвно сърце“ легендарният режисьор Биле Аугуст, известен с „Къщата на духовете“ (1993 г.), Клетниците (1998 г.) и още над 30 филмови шедьовъра. На 13 от тях той е и сценарист, като повечето от филмите му са основани на литературни произведения с висока стойност.

На 23-ия София Филм Фест 2019 зрителите ще могат да видят и филма от 1987 г. „Пеле завоевателя“ на Биле Аугуст, който е спечелил „Златна палма“ и „Оскар“ за чуждоезичен филм. Изключителният режисьор и писател ще представи лично и най-новия си филм „Щастливеца Пер“ по романа на датския нобелов лауреат Хенрик Понтопидан.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV, СКАТ и bgtime.tv.

The post Стоновете на едно „Безмълвно сърце“ appeared first on MMTV Online.

Есента с удивителната си красота, особено ако е и топла като тази есен, донякъде компенсира носталгията към отминалите няколко месеца. Но така или иначе зимата дебне и потрива зачервените си от студа ръце, готова да ни гушне в тъмното. Освен скиорите, сигурна съм, че почти всички останали не горят от нетърпение за тази среща.

Аз обаче имам стратегия и малки тактики, с които, както Кубрат Пулев-Кобрата направи наскоро, „малтретирам“ неприятното чувство от задаващите се студени и мрачни месеци. Стратегията ми е приемане и обикване, а тактиката – всеки ден да виждам по някое предимство, започвайки от печената тиква и кестени, преминавайки през червеното вино и стигайки до най-важното – изобилието от музикални събития.

Буквално всеки ден човек може да слуша на живо прекрасна музика в познати и нови, малки и по-големи, добри и по-добри места

Да, но… в София, чувам някой да пояснява раздразнено. А аз само това чакам, защото от няколко години, макар и само за четири дена в началото на ноември, Пловдив директно нокаутира всички страхове от идващата зима.

Пловдив Джаз фест! Само няколко от имената, които вече са присъствали на този фестивал, са достатъчно свидетелство за неговия качествен мащаб:

Виктория Толстой (да, правнучка е на Лев Толстой) с Якоб Карлсон, Росалия де Соуса, Кърт Елинг, Майк Стърн и Дейв Уекъл, Ричард Бона, Джейсън Моран бенд, Джошуа Редман трио, Дони Маккаслин бенд, както и Георги Корназов с Армел Дюпа и Давид Линкс, Антони Дончев с авторски проект заедно с Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски, Камелия Тодорова и Ангел Заберски, проекта „четири дами пеят джаз“ с Хилда Казасян, Белослава, Андрония Попова – Рони (толкова да ми липсва!) и сърцето, главата, ръцете и душата на фестивала Мирослава Кацарова, същата идея в мъжкия ѝ вариант с Орлин Павлов, Свилен Ноев, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски, Христо Йоцов и много други.

Тази година, освен че зимата се е скатала и с нищо не напомня за себе си, Пловдив Джаз фест ще е толкова силен, че и Кличко да му излезе насреща, няма да го помръдне.

Още в първи „рунд“ на 31-ви октомври ще се случи нещо изключително

Това е вечер с прекрасната бразилска певица и пианистка Елиане Елиас с участието на нейния съпруг Марк Джонсън, който е и последният басист на Бил Евънс. Може би си спомняте концерта ѝ в НДК преди 10 години. Не се надявах да дойде пак, защото за тези години Елиане Елиас се наложи в света на джаза, стана много известна, миналата година спечели втората си награда Грами и предполагам, че вече е доста труднодостъпна. Уви, тя идва и то с нагласата не да изнася концерт, а да споделя и събеседва с публиката чрез своята музика. След основната програма действието ще се пренесе в клуб Bee Bop Café с Милен Кукошаров квартет и участието на Михаил Иванов.

На 1-ви ноември още една джаз дива ще царства в Пловдив – Дeна ДеРоуз

Определят я като най-креативната и вълнуваща певица-пианистка от Шърли Хорн насам. Тя ще има концерт и в София предния ден, както и майсторски класове. Нейното идване в България, а и това на превъзходния пианист Дейвид Бъркман преди около месец се дължи на Groove Atelie. Вторият концерт от основната програма ще бъде на другия полюс с много обичаните музиканти Теодосий Спасов и Влатко Стефановски, а в Bee Bop Café Христо Йоцов ще представи авторския си проект Jazz Cats.

На 2-ри ноември от 20:00ч. ще има концерт-бенефис в чест на легендарната българска джаз формация „Бели, зелени, червени“

Те ще получат тазгодишната награда на фестивала за цялостен принос в джаза. Такава награда ще бъде връчена посмъртно и на един от най-значимите български джаз пианисти Румен Тосков–Рупето. След това на сцената ще се качи Дейв Холанд със своя квартет и участието на саксофониста Крис Потър. Вярвам, че истинските почитатели на безкомпромисната джаз музика ще се съгласят, че цената от 30лв. за тези музиканти е обидно ниска, но до голяма степен разбирам защо така са я определили организаторите. Просто тази музика, не в столицата и на цената, която заслужава, би било много рисково упражнение.

За Дейв Холанд ще кажа само, че това е басистът, когото самият Майлс Дейвис – една от най-влиятелните фигури в историята на джаза, кани в своя бенд. Така започва над 50-годишната шеметна кариера на Холанд, през която е свирил с почти всички големи имена в джаза. В Пловдив той идва и със саксофониста, композитор и мултиинструменталист Крис Потър, който е известен като един от най-изтънчените и уважавани артисти на 90-те години и началото на 21-ви век.

В последния четвърти ден на фестивала, и за мнозина черешката на тортата, ще бъде известният норвежки джаз саксофонист Ян Гарбарек

Той свири както класическа така и световна музика. Стилът му е минималистичен с остри тонове, дълги, пронизващи, настойчиви звуци или нежен, препускащ с лекота и с щедри тихи пространства. Той е значително по-познат на българската публика, най-малкото защото е идвал вече за концерт в София и то също като Елиане Елиас през 2008-ма. Тогава, в зала 1 на НДК, заедно с квартета на Ян Гарбарек, специално участие имаше френският барабанист Ману Каче, известен с работата си с Питър Гебриел и Стинг. Сега в Пловдив ще дойде друго величие на перкусиите – Трилок Гурту, когото също имахме удоволствието да слушаме преди години, но в зала България.

Клубната програма в Bee Bop Café на 2-ри и 3-ти ноември ще включва съответно “Октет Пловдив“ и представяне на дебютния албум на младия пианист Иван Гърбачев. Като всеки уважаващ себе си фестивал, и Пловдив Джаз фест ще бъде придружен от силна образователна и културна странична програма, включваща майсторски класове, конкурс за млади изпълнители, изложби, прожекция на кино. С една дума, празник за всички сетива.

Ако нямате билети за Пловдив Джаз фест 2018, и все още не сте проверили дали са останали свободни места за някой от концертите, може би ще го направите, след като разберете как определя джаз музиката организаторът на фестивала, певицата Мирослава Кацарова в едно свое интервю. Тя казва, че джазът е любимата музика на хората, които импровизират живота си. На мен ми звучи предизвикателно, а на вас?

*Заглавието е основано на определянията на Мирослава Кацарова за джаза

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Гласът на добрия вкус и етика* на Пловдив JAZZ Fest 2018 appeared first on MMTV Online.

Например джаз…

Вече виждам тревогата в погледите на някои познати и приятели, с която казват

„Тя съвсем полудя с този джаз!“

Да, може би, но не съм сама – Европа е полудяла по този стил музика, а Скандинавските страни са нещо като Ню Орлиънс на Стария континент, заедно с Франция може би. Показателна за дългата история на джаза в този край на Европа е 40-годишнината на джаз фестивала в Копенхаген, но по-съществено е това, че градът е с легендарен статут на една от европейските джаз столици още от 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава куп водещи американски икони в джаза като Dexter Gordon, Stan Getz, Ben Webster и много други, са избирали Копенхаген за творческо убежище. Уникалната джаз история на града е ключов фактор за изключително високото ниво на Copenhagen Jazz Festival, който от 1978 година се провежда през първата половина на юли и за който ще ви разкажа сега.

С риск да ви заприличам на лондончаните, които постоянно обсъждат климата, ще започна с това, че за този фестивал времето е от съществено значение. Когато преди две години го посетих за първи път, лятото в Копенхаген беше по-лошо и от това у нас през юли тази година – валеше и беше доста хладно. Почти всички планирани концерти на открито бяха отменени или преместени в клубовете. С една дума, нищо не разбрах от истинския замисъл на фестивала, който включва много музика както в концертни зали, клубове и барчета, така и на открито по улиците, в паркове, летни градини и дворове към различни заведения и институции, площади и други интересни пространства. Тази година обаче получих реванш и се насладих на фестивала в Копенхаген в целия му блясък и разнообразие.

Първо, бих искала да споделя, че за мен Копенхаген е един от най-красивите градове, които съм посещавала и до който имам щастието да отскачам често от 20 години насам. Връщането на директния полет от София до датската столица преди две години улеснява значително нещата. За Копенхаген мога да разказвам дълго, и то без да описвам забележителностите, които са включени в маршрутите на туристическите агенции, но ще вляза в сериозна конкуренция с модерните напоследък книги за датското щастие и уют Hygge (Хюге) и за живота сред обитателите на тази страна.

Това обаче не е целта на настоящия текст, но като кратко въведение трябва да кажа, че атмосферата в Копенхаген е неповторима. Там е както царствено, поради замъците, църквите и действащата кралска институция, така и уютно, благодарение на компактните размери, топлите цветове на сградите и безбройните малки, тъмни и много стари ресторанти и клубове. Всичко в Копенхаген издава висок стандарт, изисканост, дизайн, но не крещи, а го заявява с достойнство и присъщата на датчаните любезна сдържаност. Разбира се, както навсякъде в Западна Европа, и тук има все повече чужденци. Градът се променя, става  по-многолюден, хората – по-цветни, а джаз фестивалът, както с възмущение отбелязват по-възрастните датчани, по-комерсиален. Според мен търговският елемент беше много дозиран и в никакъв случай не ме дразнеше.

Организацията и полезна информация

Тази година се усещаше лека еуфория в центъра на града. Причините бяха две и напълно достатъчни – невижданите жеги, суша и пек и 40-тото издание на Копенхаген джаз фестивал. Определено много щастливо съвпадение!

Може би от някаква професионална деформация, веднага прегледах кой финансира фестивала. Най-големият, да кажем „диамантен“ спонсор е Nordea-Fonden – фондация, основана преди 30-на години от спестовната банка Sparekassen SDS, но независима и благотворителна. Много ми харесва, че определят работата си като „подкрепяща добрия живот в Дания“. Пак в стила на хюге отиват нещата. Останалите спонсори са Датска културна фондация и основните общини, множество финансови фондации, както и 4-5 партньорски фирми.

Специално за годишнината на фестивала е създаден албум с плакатите за всяка от годините, както и преглед на най-важните места и организатори във времето, написани от един от най-просветените в джаза историци на този фестивал, журналиста Kjeld Frandsen. Художникът на тазгодишния оригинален и поетичен плакат е Christiane Spangsberg (Кристиане Спансбер – „g“-то в датския, особено накрая не се произнася. Затова например Carlsberg е „Карлсбер“). Този постер е и на корицата на специалния вестник на събитието, състоящ се от 72 страници, на които има уникална информация, но на датски. Международното издание на английски е силно дискриминирано с мижавите си 16 странички, но общо взето върши работа.

Как да се придвижвате? По принцип копенхагенци използват масово велосипед или градския транспорт (автобус, метро или влак). Който не се ползва от екстрата местен човек да го води и да му плаща транспорта, а и не може да кара колело като мен, е най-добре да си купи City Pass или от билетно гише, или онлайн, като ще получи съответно хартиен билет или документ на мобилния си телефон. По време на 10-дневния фестивал се продаваха много евтини билети (от 30 DKK или около 8 лв) за бързо и лесно придвижване от един концерт до друг. При добро планиране човек може спокойно да обикаля и пеша.

Най-важните места и концерти

Стигнах и до най-вълнуващото, защото преобладаващата част от концертите се случват в историческия център на града и, освен слушането на тази толкова органична за Копенхаген музика на открито, публиката се потапя в невероятна атмосфера, създадена от визия, звук, аромат и вкус, каквито не съм изпитвала другаде. Всички места, на които се случваше нещо от фестивала, бяха 113 на брой. Разбира се, неимоверно трудно е да бъдат посетени всичките.

Откриването, което тази година беше на 6-ти юли, по традиция се провежда в Kongens Have – ъгъл от пищната градина на царския дворец Rosenborg (нали си спомняте, чете се Розенбо, като тук и “r” не се произнася, както Tuborg е „Тюбо“).

Легендарното джаз гнездо от миналия век е клубът Jazzhus Montmartre, който в момента обаче е в сянката на децентрализацията и диверсификацията на концертните места. Плод на това са концертите в няколко супер модерни сгради като Den Sorte Diamant (в превод „черният диамант“), която е последното допълнение към Кралската библиотека. Още по-впечатляваща за мен е концертната зала на Датското радио (DR Koncerthuset), чиято синя фасада е дело на известния френски архитект Jean Nouvel. Когато я видях за първи път преди две години, имах чувството, че преминавайки през нея, ще се пренеса напред във времето – супер модерна, внушителна и в същото време въздушна сграда, която сякаш се слива с небето.

Самата зала е решена в кръг около сцената, която е поставена долу в центъра и много ми напомни на Берлинската филхармония, представена като истинска икона на модернизма във филма „Катедрали на културата“ (прекрасен документален филм между другото). Тогава в DR Koncerthuset слушах Branford Marsalis и Kurt Elling, и то 3 дена след като ги слушах на A to JazZ фестивала в София. Е, в Копенхаген програмата им продължи два пъти по-дълго, но това не омаловажава участието им у нас. И като българското заговори в мен, не бива да пропускам романтичния бар и ресторант Tango y Vinos, който е също в календара на фестивала и се държи от българи.

Като цяло мога да класифицирам концертите в три групи: безплатни на открито и в заведения, платени на място, и с предварително купени билети. Предполагах, че за по-високата категория музиканти трябва да се плаща, но се оказа, че не е така. Един от най-известните в Европа саксофонист Jesper Thilo (Йеспер Тило)  например, редовно участва в безплатни концери по време на копехагенския фестивал. Тази година не го слушах, защото исках да чуя нови за мен музиканти, а на негов концерт вече бях през 2016-та в един от най-култовите им джаз клубове – Sofie Kælderen (Софие Келерен, тук изпускаме “d”-то). В този клуб отидох и почти веднага след пристигането ми на прекрасното копехагенско летище с дървен тъмночервен паркет (отличителен белег за летищата в Скандинавските страни) и горчиво-сладък аромат, който не мога да сбъркам.

Sofie Kælderen всъщност е мазе на един от каналите (Christianshavns) в центъра на града, основан е през 1972 г. и представлява комбинация между кафене, ресторант и бар с музика на живо. Въпреки че обстановката е доста непретенциозна, кухнята е на много високо ниво. Пред клуба неизменно ви посреща черен мотор, от двете страни на входа кокетни масички със столчета, фенери и цветя, а вътре – една особено екзотична персона, която се е превърнала в талисман на заведението. Тя се грижи за входната такса, следи за реда и доброто настроение на посетителите, а и с удоволствие ми позира за снимка.  През моя първи ден или по-скоро вечер от фестивала, който вече беше набрал петдневна сила, се насладих на двама много известни американски музиканти – тромпетиста Tim Hagans и тенор саксофониста Jerry Bergonzi. Джери е идвал в България през 2015 г. със съдействието на фондация „Джазтет“ и Венци Благоев за „Джаз форум Стара Загора“. С тях бяха и трима датски музиканти, сред които спрягания за звезда барабанист Anders Mogensen, с което определение в никакъв случай не бих се съгласила.

От втория за мен и шести за фестивала ден започна истински марантон. Трябва да предупредя меломаните, че е абсолютно невъзможно да бъде видяно и чуто всичко, което си заслужава. Аз имах предварително билети за два вечерни концерта, които моментално удвоих, а останалото беше просто въпрос на импровизиран избор. Затова и тук ще споделя само видяното и чутото от мен, с уговорката, че максимално се бях концентрирала върху датски музиканти, въпреки че международното присъствие беше изключително изкусително. Ще спомена само няколко от имената, които пропуснах, но както е тръгнало, сигурно ще успея да чуя на живо някой ден в България. Това са Brad Mehldau Trio, Pharoah Sanders (един от първите участници във фестивала през 1979 г.), Richard Galliano Quartet, Charles Lloyd&The Marvels с Bill Frisell, Hermeto Pascoal, Melody Gardot и този, за когото още ме боли сърцето, че пропуснах – Nils Landgren. Още повече, че последният е швед и трябваше да го включа под знаменателя „скандинавец“.

Доколкото ми е възможно накратко ще представя музикантите, които чух със съответните места на концертите им.

1. Claus Waidtløw Trio – така да се каже „кремът“ на датския джаз. Claus Waidtløw – тенорсаксофон, Jesper Bodilsen – контрабас и Morten Lund– барабани. Имена, които непременно ще следя! Прецизните, изящни и леко хладни музиканти свириха в тесния двор на студенсткия дом в историческия център на града при свободен вход и в толкова непретенциозна атмосфера, че човек да не повярва какво му се случва. Това беше и единственото място, на което видях неколцина българи да пият бира. Чудно как бяха попаднали там!
2. Fringe Jazz Fest e нещо като подфестивал в рамките на основния, а тази година беше неговото 6-то издание. Той протича по улиците на центъра на града с последна спирка Pumpehusets Byhave (произношението е нещо като „Помпехусес бюхейу“). Това е вътрешен двор на бивша помпена станция от 19-ти век с историческа стойност и превърната в музикално средище през 1987 г. Намира се на много централно място и е с непретенциозна и уютна атмосфера, храна и пиене на открито, а през зимата вътре има две зали с капацитет съответно 600 и 400 души. Там са се провели общо 25 събития: концерти с най-доброто от международната и датската нюорлеанска музика, семинари, артистични беседи и партита. Аз слушах Fringe Brass Band, около 10-ина медни инструмента и контрабас, подредени на почти три реда в дълбочина на малката сцена. С тях беше отпразнувана 300-годишнината на Ню Орлеанс. Бендът беше сформиран от американски, шведски и датски музиканти под егидата JBL Music с лидер 37-годишния датския саксофонист и вокал Johan Bylling Lang (Йохен Бюлин Лан). Направиха страхотна веселба, но през цялото време си мислех колко хубаво щеше да се впише нашата Брас Асоциация там и дори щеше да ги надсвири.
3. Минавам набързо през избрания за най-добро място за джаз на живо през 2013 г. Charlie Scott’s, където свири младежкото трио Traneblæs. След това отскачам до Кралската градина, за да се отчета с Horse Orchestra – бенд от седем млади музиканти от Исландия, Швеция, Норвегия и Дания. Отбивам се до Nyhavn в превод „Ново пристанище“, което всъщност въобще не е ново, а има дълга история и е много красиво и цветно, но там на сцената не се случва нищо и продължавам към друго древно и любимо мое място – площад Højbro. Там един от най-известните в Дания оркестри The Spirit of New Orleans, свири какво ли не: от традиционен джаз през суинг, рагтайм, блуз, евъргрийн до авторски композиции, госпъл и спиричуъли.
4. След ударния преход по-горе в стил „да сложим чавка и на това“ дойде ред и на истината за деня – певицата Sinne Eeg (Сине Е) с пианиста Jacob Christoffersen (Якоб Кристоферсен). За тях трябваше да се купят предварително билети, и то доста по-отрано. Съвсем разбираемо – това са едни от най-видните фигури на датската джаз сцена. Работят заедно от 2009-та година и са изключително интелигентни музиканти, изпълняващи джаз стандарти и някои композиции на певицата. И двамата са носители на престижната награда Бен Уебстър, както и на много други отличия. Сценичното поведение на Sinne Eeg е деликатно, изпълнено с хумор, чаровно, а музицирането й е чисто, красиво и леко. Мястото на техния концерт – Krudttønden (не ви трябва да знаете как се произнася) е разположено в един от 10-те квартала на Копенхаген, Østerbro,и представлява културен център с кафене в много стара сграда, която е била казарма за специална кавалерийска дивизия на Кралската датска армия. В момента там се провеждат концерти, театрални постановки, изложби и приеми.
5. Пропускам триото Thou Sonic Friend в стил шамански напеви, на което попаднах и аз не знам как, за да отида на може би най-силното ми музикално изживяване от целия фестивал – триото Alex Riel (барабани), Benjamin Koppel (тенорсаксофон) и Mads Vinding (контрабас). Този концерт беше в чест на 60 години от издаването на албума на Sonny Rollins “A night at the Village Vanguard”, който е запис на концерт от три сета на живо – два вечерта и един следобед – в култовия нюйоркски клуб Village Vanguard. Историята на самия албум е много интересна, а годишнината от издаването му съвпада точно и с навършването на 60 години музикална кариера на Алекс Рийл – барабанистът на Дания. Той е свирил с най-великите в света на джаза, включително и в трио формат с неповторимия Sonny Rollins. Не по-малко известен е Мадс Виндин, който е считан за един от най-изтънчените контрабасисти в Европа и е свирил със световните джаз звезди Хърби Хенкок, Уйн Шортър, Декстър Гордън, Стан Гец, Дизи Гилеспи. „Младежът“ в триото Бенямин Копел (Benjamin Koppel) е известен като един от най-награждаваните съвременни музиканти и се отличава с виртуозност и многостранност. Той е саксофонист и композитор, чийто талант го събира с множество съвременни звезди като Джо Ловано, когото слушахме на живо в София лайв клуб преди 3 години. Концертът се състоя в театрална зала във Valby (Валбю) в непосредствена близост до Копенхаген, но в случая мястото на събитието беше най-малко впечатляващо. Това, което ме омагьоса, освен съвършената музика на старата школа, бяха очуканите като войнишки канчета инструменти на Рийл и Виндин и се питах какво ли са преживели и през какво ли са преминали заедно и поотделно със своите музиканти.
6. За сметка на това следващият концерт беше най-интересен заради мястото, на което се състоя, а именно Halvandet – бар на плажа в близост до центъра на града и с чудесна гледка към него. Това е може би най-забавното място за слънчевите и топли дни в Копенхаген. Намира се от едната страна на пристанището на остров Amager (произнася се „ама“), точно срещу прословутата Малка русалка през канала, по който се организират морски турове с лодки. До Halvandet всекидневно има и воден транспорт. Освен всякакви плажни игри, спорт и забавления, там редовно има музика на живо. На това място слушах много приятното датско трио, състоящо се от трима световно признати музиканти: певеца Bobo Moreno, пианиста Ole Kock Hansen и контрабасиста Bo Stief. Те изпълниха голяма селекция от известни джаз и поп песни с техни аранжименти. Бобо Морено е с много чаровно присъствие на сцената, шегува се постоянно и леко и естествено въвлича публиката в своето шоу. Всъщност Оле Кок Хенсен и Бо Стийф, който впрочем се оказа че е втори баща на Бобо Морено, са голямата работа. И двамата са на над 70-годишна възраст и са били особено активни през втората половина на миналия век. Свирили са с истински величия като Майлс Дейвис, Тутс Тилеман, Стан Гетс, Бен Уебстър, Чет Бейкър. Не мога да не спомена и уникалното място Reffen в съседство на Halvandet, на което от разноцветни контейнери, превърнати в павилиони, се продаваха храни и напитки от различни националности. Най-точно го определям като street food сборище, но по сцената и по някои други признаци личеше, че там също се вихри музика и изкуство, и то не само кулинарно.
7. Накрая, но не по важност, а по хронология, Jacob Fischer (китара), Martin Schack (орган) и Janus Templeton (барабани) в градината на музея Bakkehus, в който е представено културното наследство на датската Златна ера. Самата сграда има интересна история, но това, заради което я посетих, беше концерта, който се състоя в градината на сцена, покрита с красива тента. Якоб Фишер е много известен датски китарист, който е самоук, но това не му е попречило да спечели множество награди. Неговото трио обикновено е с Йенус Темпълтън и Хуго Размусен на контрабас, но сега вместо бас имаше орган, който ми звучеше прекалено сурово и ми напомняше за ресторантската музика на морето през 70-те, а може би и сега, отдавна не ходя по такива места. Въпреки това деликатната работа на барабаниста остави у мен усещането за един успешен край на Копенхаген джаз фестивал 2018.

И ако сте стигнали дотук, ще ви кажа това, с което повечето датски музиканти завършват концертите си „Tak for I kom og tak for I bliv“ или „Благодаря ви, че дойдохте и ви благодаря, че останахте“.

П.П. На тези, у които горният разказ е събудил любопитство, бих искала да съобщя, че не е необходимо да чакат до следващия юли, защото всяка година има и зимно издание на фестивала. То ще се проведе от 1-ви до 24-ти февруари 2019 г. из цялата страна, включително и Копенхаген. Надявам се да се видим там

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Copenhagen Jazz Festival 2018 appeared first on MMTV Online.

Припомням си неговото първо издание през 2011г. в Докторската градина, където беше много уютно и приятно, но едва ни побираше.

Продължение на Част 1…

Cory Henry & The Funk Apostles беше най-хубавото за финал на този тридневен празник…

Henry силно се асоциира с интересната и доста модерна в момента група Snarky Puppy, която има вече три награди Grammy, една от които е за R&B парчето Something с вокал Lalah Hathaway!

На тази група или по-точно ансамбъл се натъквам постоянно във връзка с музиканти, които ме интересуват и това се оказа много логично, имайки предвид, че Snarky Puppy е нещо като гъвкава сглобка от голям брой и широк спектър музиканти. Те работят както заедно, така и индивидуално извън ансамбъла.

Например, въпреки че Cory Henry е познат най-вече от Snarky Puppy, той получи Grammy за работата си извън групата

Ние успяхме да го видим и чуем точно в тази му роля – като лидер на The Funk Apostles.

Можете да ме наречете старомодна, но когато става въпрос за джаз и близките му стилове, предпочитам механично пиано и съм много чувствителна към изпълнения на кийборд или орган. Точно затова ми беше много интересно да чуя считания за един от най-добрите изпълнители на Hammond B-3 орган Cory Henry.

И да, много ми хареса и за сетен път се зарекох да не заклеймявам никой инструмент. Както често казваме по отношение на автомобилите, така и при инструментите е важно „устройството“ зад тях. Освен виртуозен органист Cory е и прекрасен вокалист. Има чудесно присъствие на сцената, общува естествено с публиката и заедно с другите музиканти видимо се забавляваха, а това е много заразително.

Направи ми особено впечатление етиката на сцената и уважението, с което Cory отстъпваше и се наслаждаваше на индивидуалните изпълнения на инструменталистите и на беквокалите. Това бяха две енергични дами, едната от които имаше невероятен глас. Стана велико парти – публиката танцуваше в разкалената от дъжда трева и хората бяха щастливи. Весело беше дори неудобството, когато придвижвайки се от едно на друго място, трябваше да внимават да не пропаднат в някои вече заблатени участъци на поляната.

Други чуждестранни участници, които не познавах и не бях проучила предварително, но ме изненадаха изключително приятно, бяха литовският секстет Dainius Pulauskas Group

Определян за лидер на прогресивния европейски джаз фюжън са, триото Dock in Absolute. Идващи от Люксембург с авторска музика на пианиста и младежкият джаз оркестър JM Jazz World Orchestra. Те са с художествен ръководител тромбониста Luis Bonilla. JM Jazz World Orchestra е един наистина световен проект. В него участват 18 млади професионални джаз музиканти от 12 държави и 6 континента.

Теяхното звучене много класически и джазово. И въпреки, че точно по време на техните изпълнения валеше силно, пред сцената се беше оформило пъстроцветно море от чадъри. Дори проливният летен дъжд не успя да отпъди хората. На този фон се вихреше ръководителят на оркестъра Луиз Бонила. Той освен, че е голям професионалист е работил с велики музиканти като McCoy Tyner, Dizzy Gillespie, Astrud Gilberto. За мен е човек на радостта, излъчващ такава лекота и игривост, каквито рядко се срещат.

Много силно беше и българското присъствие

Винаги ми е изключително забавно да бъда на изявите на живо на Милица Гладнишка. Тя има чудесно чувство за хумор и владее самоиронията. Милица създаде концерта-спектакъл „Да хвърлим операта в джаза“. Заедно с най-добрия, известен и слънчев български тромпетист Мишо Йосифов и неговия секстет. В секстета, а този път и с Милица, участва и един най-големите (дори и на ръст) тромбонисти (по мое мнение не само български) Вили Стоянов. Той заедно с Мишо са ума и сърцето на шеметната Брас Асоциация.

Изпълнението на Милица Гладнишка се случи на фона на проливен дъжд. Тя обаче не се поколеба да направи операта на пух и прах. Да я смачка и да изстиска и последната нота от нея и триумфално я предаде на джаза. Само истински професионалисти могат да си позволят да се забавляват и шегуват със себе си така, както го прави Милица и партниращите ѝ музиканти.

Беше много весело!

Друг български проект, който е съставен от превъзходни инструменталисти, е Glo Bal Kan. Създадена преди една година по идея на кавалджията Недялко Недялков, който също има Grammy, Glo Bal Kan събира талантите на саксофониста Владимир Кърпаров, Стоян Янкулов – Стунджи (ударни) и Петър Миланов (китара). Тяхната музика е или авторска или симбиоза между български, балкански и световен фолклор в специфичен за техния стил аранжимент. Честно казано не е моята музика.

Непременно трябва да спомена и дебютиращата млада банда SOLEIL начело с талантливата певица Милена Цанова, както и соловия дебют на Божидар Василев – Tromboby на албума Run. Нов за мен беше проекта Лили Илиева и Минимум. В него участват петима музиканти, чиито образователни пътища са минали през консерваторията в Гронинген, Холандия. А сега ги свързва това, че са се върнали в България. На всичкото отгоре и петимата са много уважавани имена в българския джаз. Това се Лили Илиева (вокал), Димитър Льолев (саксофон), Борис Таслев (контрабас), Александър Логозаров (китара) и Борислав Петров (барабани).

На същата сцена и фестивал преди две години Димитър Льолев свири с великия Бранфорд Марсалис. Не вярвах на очите си, така се развълнувах, а не знам на него какво му е било. Наше момче на една сцена с този световен талант!

Освен прекрасните концерти и музиканти в рамките на A to JazZ имаше и две много приятни и полезни програми

Jazz KIDS и Jazz Talk

A to JazZ KIDS е музикална работилница за деца, която се провеждаше в събота и неделя сутринта и по забавен начин запознаваше малките любители на музиката с основите на това изкуство. В програмата A to JazZ Talks беше включена конференцията „Европейски джаз без граници“ с представяне на Европейска джаз мрежа (EJN), моделите, финансирането, програмирането, партньорствата, култрното и социално влияние на джаз фестивалите, както и дискусия на тема „Дамите в джаза“, включваща представяне на Асоциация за подкрепа на жените в джаза и импровизационната музика.Отдалечавайки се по разкалената отъпкана трева, прескачайки локвите и балансирайки на малкото относително сухи островчета в Южен парк 2 след края на фестивала тази година, мислено си припомнях кои прекрасни музиканти успях да видя и слушам на живо благодарение на A to JazZ.

Спомените ми изскачаха без никаква хронология и редяха: Richard Bona, Branford Marsalis, Kurt Elling, Dianne Reeves, Christian McBride, Robert Glasper, Kenny Garrett, Roy Hargrove, Jose James, а за Michel Camilo само със съжаление, защото не успях да го чуя поради ужасното време.

После, обвинявайки се сама в алчност, започнах да изброявам наум имената на тези, които мечтая да видя и чуя за първи път на живо – Jacob Colliar, Take 6, Nils Landgren, John Legend, Jamie Cullum, Lee Ritenour, Caetano Veloso, Djavan, Jack DeJohnette и … поспри сърце, още много други. И понеже от опит знам, че много често мечтите се сбъдват, мога само да си пожелая точно A to JazZ да направи това за моите.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.

The post От A до Z удоволствия на A to JazZ – Част 2 appeared first on MMTV Online.

Припомням си неговото първо издание през 2011г. в Докторската градина, където беше много уютно и приятно, но едва ни побираше.

Чудесните музиканти, които тогава участваха в концертите – Антони Дончев, Живко Петров, Венци Благоев, Михаил Йосифов секстет, чаровните Sentimental Swingers (мир на душата на Рони), квартета Петър Славов Open Ended, Ангел Заберски с Брас Асоциация Биг Бенд, легендарния Емануил Манолов-Бадема, Еко, Камелия Тодорова и много други – определено заслужаваха по-голяма сцена и публика.

Тогава за първи път видях един от създателите на фестивала Петър Димитров, който се движеше като на въздушни възглавници. С танцова стъпка той се отправяше към следващата си задача на организатор. Излъчваше такава заразна радост, че човек и за миг не можеше да си представи колко труд и справяне с неизбежните усложнения им е струвало на него, на техническия директор Пламен Тодоров и на целия им екип.

Днес, осем години по-късно A to JazZ се случва в Южен парк 2 (зад хотел Хилтън) и посреща десетки хиляди почитатели. Ентусиазмът на Петър и екипа му не само се е запазил, но е нараснал успоредно с мащаба на самото събитие. А мащабът с всяко следващо издание расте. Както по брой на посетителите и забавленията за тях, така и по отношение на разнообразието на музиката, таланта и известността на участниците.

Несъмнено има хора, на които не им харесва, че от сцената на A to JazZ понякога звучи R&B, funk, soul, gospel, world, pop и въобще не точно Jazz.

Според мен това дори е добре, имайки предвид колко много хора идват на фестивалната поляна. Това разнообразие на музиката дава възможност да бъде удовлетворен голям спектър от вкусове. А и думата Jazz отдавна е станала синоним на стил на живот и музикални предпочитания, която често няма категорично определение.

Още повече, че всеки от трите дни на фeстивaлa предлага по четири различни концерта с продължителност около 45 минути. Програмата позволява лесно да се предвиди кога ще свършат едните изпълнители и кога ще започнат следващите. Всеки може да прецени какво иска да слуша и кога да се появи на поляната. Има и вариант, докато изчаква интересуващото го изпълнение, да разгледа базара на артистични стоки, закачливи сувенири, книги, музика. Може да участва в томболи, да си купи нещо за хапване и пиене или просто да се разходи из парка.

Тази година организаторите предварително бяха пуснали в продажба пикник кошници за четирима. Те съдържаха бутилка вино, чаши, одеяло с непромокаемо покритие от едната страна и италиански деликатеси. Разграбиха се…!

Редовните посетители на фестивала обаче си знаят. Те си носят одеяла, на които да седнат, а къмпингарите вадят сгъваемите столчета, като някои идват и с малки палатки. Аз лично винаги си нося дъждобран, дори да няма изгледи да вали. Юли е непредвидим, а най-лошото е, че почти всяка година прогнозите са за дъжд и го има поне веднъж през трите дни.

И тази година не беше по-различна като дори имаше градация в лошото време. Слаба богу обаче, че не се повтори годината (2013-та или 2014-та), в която поройните валежи и ниските температури вкараха всички концерти в София Лайв Клуб. Така че A to JazZ 2018 се случи и беше прекрасен, въпреки дъжда!

Какво имахме възможност да чуем и видим от сцената на A to JazZ 2018?

Започвам с това, което лично на мен ми направи най-голямо впечатление, оправда и надхвърли очакванията ми – Jazzmeia Horn!

Следя я от няколко години, като първоначално я забелязах заради спечелените от нея в две последователни години награди във вокалния конкурс Sarah Vaughan 2012 и 2013. Две години по-късно е избрана за изгряваща звезда и в конкурса Thelonious Monk с албума си A Social Call. Освен прекрасен глас и виртуозен импровизатор, Джазмиа има сериозна обществена позиция. Позиция, която не се бои да изразява категорично по време на концерти, интервюта и речи.

Въпреки че тя не е първата, която говори за любовта и най-вече тази към самия себе си, в нейните думи се чувства много топлота и искреност. Сякаш разсъждава на глас. Бях много любопитна да я видя и чуя на живо. Интересно ми беше как ще бъде облечена. Каква украса освен прекрасната ѝ усмивка ще грее на лицето ѝ. Как ще звучи гласа ѝ и дали импровизациите ѝ ще бъдат така добри, като от видеозаписите на нейни изпълнения.

Jazzmeia надхвърли многократно очакванията ми

В нея има толкова много талант, чар, жар, младост и в същото време огромна дълбочина, отговорност и професионализъм.

Специалистите твърдят, че нейният глас е един от най-добрите през последните 40 години. Покойният за моя най-голяма тъга Al Jarreau изтъква нейния музикален слух и мъдрост в творчеството. Тя се раздаде сто процентово и не беше сама. До нея на сцената бяха чудесните музиканти Marcus Miller (не този, за когото и аз си помислих в началото) – алт саксофон, Gerald Portal – бас, Henry Conerway III – барабани и Victor Gould – пиано.

Те общуваха помежду си и с публиката толкова фино и хармонично, че неизбежно се сетих за лекото си разочарование от Lalah Hathaway. Разбира се, давам си сметка, че за това бяха виновни най-вече моите свръхочаквания. Тя е пет пъти носител на награда Грами, работила с великите Joe Sample, Grover Washington, Marcus Miller („истинския“) и др.

Lalah Hathaway беше придружена от DJ, която се опита да създаде оживление като на дискотека, но публиката не се поддаде

Всички очаквахме друго и слава богу другото дойде след около 40 минути

Фотограф: Йордан Михайлов (Rock The Night)

Lelah Hathaway представи няколко парчета от новия си албум Honestly („Честно казано“), чийто стил клони към R&B с хип-хоп и инди нотки. Много е интересен и различен от това, което съм слушала от нея. Лично аз предпочитам стария ѝ репертоар. Ласкателно е, че България беше единствената страна от Източна Европа, която стана част от турнето на Лейла. Участието ѝ в джем сешъна в бар Caché след концерта беше много приятен жест и предполагам голямо удоволствие и опит за българските музиканти, които бяха с нея. Насладих се на кадифения ѝ глас, но и се зарадвах, че нейното участие бе първата вечер, а не закриващо фестивала.

И радостта ми се оправда напълно, защото това, което направиха Cory Henry & The Funk Apostles беше най-хубавото за финал на този тридневен празник…

Очаквайте част 2…

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.

The post От A до Z удоволствия на A to JazZ – Част 1 appeared first on MMTV Online.