От години, когато наближава началото на юли, започвам да подготвям сърцето си за фестивала A to JazZ
Припомням си неговото първо издание през 2011г. в Докторската градина, където беше много уютно и приятно, но едва ни побираше.
Чудесните музиканти, които тогава участваха в концертите – Антони Дончев, Живко Петров, Венци Благоев, Михаил Йосифов секстет, чаровните Sentimental Swingers (мир на душата на Рони), квартета Петър Славов Open Ended, Ангел Заберски с Брас Асоциация Биг Бенд, легендарния Емануил Манолов-Бадема, Еко, Камелия Тодорова и много други – определено заслужаваха по-голяма сцена и публика.
Тогава за първи път видях един от създателите на фестивала Петър Димитров, който се движеше като на въздушни възглавници. С танцова стъпка той се отправяше към следващата си задача на организатор. Излъчваше такава заразна радост, че човек и за миг не можеше да си представи колко труд и справяне с неизбежните усложнения им е струвало на него, на техническия директор Пламен Тодоров и на целия им екип.
Днес, осем години по-късно A to JazZ се случва в Южен парк 2 (зад хотел Хилтън) и посреща десетки хиляди почитатели. Ентусиазмът на Петър и екипа му не само се е запазил, но е нараснал успоредно с мащаба на самото събитие. А мащабът с всяко следващо издание расте. Както по брой на посетителите и забавленията за тях, така и по отношение на разнообразието на музиката, таланта и известността на участниците.
Несъмнено има хора, на които не им харесва, че от сцената на A to JazZ понякога звучи R&B, funk, soul, gospel, world, pop и въобще не точно Jazz.
Според мен това дори е добре, имайки предвид колко много хора идват на фестивалната поляна. Това разнообразие на музиката дава възможност да бъде удовлетворен голям спектър от вкусове. А и думата Jazz отдавна е станала синоним на стил на живот и музикални предпочитания, която често няма категорично определение.
Още повече, че всеки от трите дни на фeстивaлa предлага по четири различни концерта с продължителност около 45 минути. Програмата позволява лесно да се предвиди кога ще свършат едните изпълнители и кога ще започнат следващите. Всеки може да прецени какво иска да слуша и кога да се появи на поляната. Има и вариант, докато изчаква интересуващото го изпълнение, да разгледа базара на артистични стоки, закачливи сувенири, книги, музика. Може да участва в томболи, да си купи нещо за хапване и пиене или просто да се разходи из парка.
Тази година организаторите предварително бяха пуснали в продажба пикник кошници за четирима. Те съдържаха бутилка вино, чаши, одеяло с непромокаемо покритие от едната страна и италиански деликатеси. Разграбиха се…!
Редовните посетители на фестивала обаче си знаят. Те си носят одеяла, на които да седнат, а къмпингарите вадят сгъваемите столчета, като някои идват и с малки палатки. Аз лично винаги си нося дъждобран, дори да няма изгледи да вали. Юли е непредвидим, а най-лошото е, че почти всяка година прогнозите са за дъжд и го има поне веднъж през трите дни.
И тази година не беше по-различна като дори имаше градация в лошото време. Слаба богу обаче, че не се повтори годината (2013-та или 2014-та), в която поройните валежи и ниските температури вкараха всички концерти в София Лайв Клуб. Така че A to JazZ 2018 се случи и беше прекрасен, въпреки дъжда!
Какво имахме възможност да чуем и видим от сцената на A to JazZ 2018?
Започвам с това, което лично на мен ми направи най-голямо впечатление, оправда и надхвърли очакванията ми – Jazzmeia Horn!
Следя я от няколко години, като първоначално я забелязах заради спечелените от нея в две последователни години награди във вокалния конкурс Sarah Vaughan 2012 и 2013. Две години по-късно е избрана за изгряваща звезда и в конкурса Thelonious Monk с албума си A Social Call. Освен прекрасен глас и виртуозен импровизатор, Джазмиа има сериозна обществена позиция. Позиция, която не се бои да изразява категорично по време на концерти, интервюта и речи.
Въпреки че тя не е първата, която говори за любовта и най-вече тази към самия себе си, в нейните думи се чувства много топлота и искреност. Сякаш разсъждава на глас. Бях много любопитна да я видя и чуя на живо. Интересно ми беше как ще бъде облечена. Каква украса освен прекрасната ѝ усмивка ще грее на лицето ѝ. Как ще звучи гласа ѝ и дали импровизациите ѝ ще бъдат така добри, като от видеозаписите на нейни изпълнения.
Jazzmeia надхвърли многократно очакванията ми
В нея има толкова много талант, чар, жар, младост и в същото време огромна дълбочина, отговорност и професионализъм.
Специалистите твърдят, че нейният глас е един от най-добрите през последните 40 години. Покойният за моя най-голяма тъга Al Jarreau изтъква нейния музикален слух и мъдрост в творчеството. Тя се раздаде сто процентово и не беше сама. До нея на сцената бяха чудесните музиканти Marcus Miller (не този, за когото и аз си помислих в началото) – алт саксофон, Gerald Portal – бас, Henry Conerway III – барабани и Victor Gould – пиано.
Те общуваха помежду си и с публиката толкова фино и хармонично, че неизбежно се сетих за лекото си разочарование от Lalah Hathaway. Разбира се, давам си сметка, че за това бяха виновни най-вече моите свръхочаквания. Тя е пет пъти носител на награда Грами, работила с великите Joe Sample, Grover Washington, Marcus Miller („истинския“) и др.
Lalah Hathaway беше придружена от DJ, която се опита да създаде оживление като на дискотека, но публиката не се поддаде
Всички очаквахме друго и слава богу другото дойде след около 40 минути
Фотограф: Йордан Михайлов (Rock The Night)
Lelah Hathaway представи няколко парчета от новия си албум Honestly („Честно казано“), чийто стил клони към R&B с хип-хоп и инди нотки. Много е интересен и различен от това, което съм слушала от нея. Лично аз предпочитам стария ѝ репертоар. Ласкателно е, че България беше единствената страна от Източна Европа, която стана част от турнето на Лейла. Участието ѝ в джем сешъна в бар Caché след концерта беше много приятен жест и предполагам голямо удоволствие и опит за българските музиканти, които бяха с нея. Насладих се на кадифения ѝ глас, но и се зарадвах, че нейното участие бе първата вечер, а не закриващо фестивала.
И радостта ми се оправда напълно, защото това, което направиха Cory Henry & The Funk Apostles беше най-хубавото за финал на този тридневен празник…
Очаквайте част 2…
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.
