От години, когато наближава началото на юли, започвам да подготвям сърцето си за фестивала A to JazZ
Припомням си неговото първо издание през 2011г. в Докторската градина, където беше много уютно и приятно, но едва ни побираше.
Продължение на Част 1…
Cory Henry & The Funk Apostles беше най-хубавото за финал на този тридневен празник…
Henry силно се асоциира с интересната и доста модерна в момента група Snarky Puppy, която има вече три награди Grammy, една от които е за R&B парчето Something с вокал Lalah Hathaway!
На тази група или по-точно ансамбъл се натъквам постоянно във връзка с музиканти, които ме интересуват и това се оказа много логично, имайки предвид, че Snarky Puppy е нещо като гъвкава сглобка от голям брой и широк спектър музиканти. Те работят както заедно, така и индивидуално извън ансамбъла.
Например, въпреки че Cory Henry е познат най-вече от Snarky Puppy, той получи Grammy за работата си извън групата
Ние успяхме да го видим и чуем точно в тази му роля – като лидер на The Funk Apostles.
Можете да ме наречете старомодна, но когато става въпрос за джаз и близките му стилове, предпочитам механично пиано и съм много чувствителна към изпълнения на кийборд или орган. Точно затова ми беше много интересно да чуя считания за един от най-добрите изпълнители на Hammond B-3 орган Cory Henry.
И да, много ми хареса и за сетен път се зарекох да не заклеймявам никой инструмент. Както често казваме по отношение на автомобилите, така и при инструментите е важно „устройството“ зад тях. Освен виртуозен органист Cory е и прекрасен вокалист. Има чудесно присъствие на сцената, общува естествено с публиката и заедно с другите музиканти видимо се забавляваха, а това е много заразително.
Направи ми особено впечатление етиката на сцената и уважението, с което Cory отстъпваше и се наслаждаваше на индивидуалните изпълнения на инструменталистите и на беквокалите. Това бяха две енергични дами, едната от които имаше невероятен глас. Стана велико парти – публиката танцуваше в разкалената от дъжда трева и хората бяха щастливи. Весело беше дори неудобството, когато придвижвайки се от едно на друго място, трябваше да внимават да не пропаднат в някои вече заблатени участъци на поляната.
Други чуждестранни участници, които не познавах и не бях проучила предварително, но ме изненадаха изключително приятно, бяха литовският секстет Dainius Pulauskas Group
Определян за лидер на прогресивния европейски джаз фюжън са, триото Dock in Absolute. Идващи от Люксембург с авторска музика на пианиста и младежкият джаз оркестър JM Jazz World Orchestra. Те са с художествен ръководител тромбониста Luis Bonilla. JM Jazz World Orchestra е един наистина световен проект. В него участват 18 млади професионални джаз музиканти от 12 държави и 6 континента.
Теяхното звучене много класически и джазово. И въпреки, че точно по време на техните изпълнения валеше силно, пред сцената се беше оформило пъстроцветно море от чадъри. Дори проливният летен дъжд не успя да отпъди хората. На този фон се вихреше ръководителят на оркестъра Луиз Бонила. Той освен, че е голям професионалист е работил с велики музиканти като McCoy Tyner, Dizzy Gillespie, Astrud Gilberto. За мен е човек на радостта, излъчващ такава лекота и игривост, каквито рядко се срещат.
Много силно беше и българското присъствие
Винаги ми е изключително забавно да бъда на изявите на живо на Милица Гладнишка. Тя има чудесно чувство за хумор и владее самоиронията. Милица създаде концерта-спектакъл „Да хвърлим операта в джаза“. Заедно с най-добрия, известен и слънчев български тромпетист Мишо Йосифов и неговия секстет. В секстета, а този път и с Милица, участва и един най-големите (дори и на ръст) тромбонисти (по мое мнение не само български) Вили Стоянов. Той заедно с Мишо са ума и сърцето на шеметната Брас Асоциация.
Изпълнението на Милица Гладнишка се случи на фона на проливен дъжд. Тя обаче не се поколеба да направи операта на пух и прах. Да я смачка и да изстиска и последната нота от нея и триумфално я предаде на джаза. Само истински професионалисти могат да си позволят да се забавляват и шегуват със себе си така, както го прави Милица и партниращите ѝ музиканти.
Беше много весело!
Друг български проект, който е съставен от превъзходни инструменталисти, е Glo Bal Kan. Създадена преди една година по идея на кавалджията Недялко Недялков, който също има Grammy, Glo Bal Kan събира талантите на саксофониста Владимир Кърпаров, Стоян Янкулов – Стунджи (ударни) и Петър Миланов (китара). Тяхната музика е или авторска или симбиоза между български, балкански и световен фолклор в специфичен за техния стил аранжимент. Честно казано не е моята музика.
Непременно трябва да спомена и дебютиращата млада банда SOLEIL начело с талантливата певица Милена Цанова, както и соловия дебют на Божидар Василев – Tromboby на албума Run. Нов за мен беше проекта Лили Илиева и Минимум. В него участват петима музиканти, чиито образователни пътища са минали през консерваторията в Гронинген, Холандия. А сега ги свързва това, че са се върнали в България. На всичкото отгоре и петимата са много уважавани имена в българския джаз. Това се Лили Илиева (вокал), Димитър Льолев (саксофон), Борис Таслев (контрабас), Александър Логозаров (китара) и Борислав Петров (барабани).
На същата сцена и фестивал преди две години Димитър Льолев свири с великия Бранфорд Марсалис. Не вярвах на очите си, така се развълнувах, а не знам на него какво му е било. Наше момче на една сцена с този световен талант!
Освен прекрасните концерти и музиканти в рамките на A to JazZ имаше и две много приятни и полезни програми
Jazz KIDS и Jazz Talk
A to JazZ KIDS е музикална работилница за деца, която се провеждаше в събота и неделя сутринта и по забавен начин запознаваше малките любители на музиката с основите на това изкуство. В програмата A to JazZ Talks беше включена конференцията „Европейски джаз без граници“ с представяне на Европейска джаз мрежа (EJN), моделите, финансирането, програмирането, партньорствата, култрното и социално влияние на джаз фестивалите, както и дискусия на тема „Дамите в джаза“, включваща представяне на Асоциация за подкрепа на жените в джаза и импровизационната музика.
Отдалечавайки се по разкалената отъпкана трева, прескачайки локвите и балансирайки на малкото относително сухи островчета в Южен парк 2 след края на фестивала тази година, мислено си припомнях кои прекрасни музиканти успях да видя и слушам на живо благодарение на A to JazZ.
Спомените ми изскачаха без никаква хронология и редяха: Richard Bona, Branford Marsalis, Kurt Elling, Dianne Reeves, Christian McBride, Robert Glasper, Kenny Garrett, Roy Hargrove, Jose James, а за Michel Camilo само със съжаление, защото не успях да го чуя поради ужасното време.
После, обвинявайки се сама в алчност, започнах да изброявам наум имената на тези, които мечтая да видя и чуя за първи път на живо – Jacob Colliar, Take 6, Nils Landgren, John Legend, Jamie Cullum, Lee Ritenour, Caetano Veloso, Djavan, Jack DeJohnette и … поспри сърце, още много други. И понеже от опит знам, че много често мечтите се сбъдват, мога само да си пожелая точно A to JazZ да направи това за моите.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Bulsatcom Fusion, TiVi.BG и Neterra TV.
