Той лежеше изпънат като немски вурст върху надиплен пухен юрган на спалнята на баба си, с четири крака, свободно отпуснати на всички страни. Мързеливо протегна изящните си крайници, облиза нос с дългия си розов език и най-неочаквано почувства неотменна нужда да кихне.

Това събитие му причини известен световъртеж и накара бялото му тяло да се разтресе от глава до пети. В този момент долови с безпогрешния си кучешки слух тупването на тежък предмет върху мокета. След като фокусира поглед, установи с изненада, че сам той е източникът на шума, тъй като в суматохата по кихането беше паднал от кревата. Бързо прогони тази озадачаваща мисъл, бавно се изправи, кихна още веднъж и с грациозни движения реши да се отправи към кухнята, за да оповести светлата вест, че се е събудил.

По пътя си припомни за щастливото време на последните седмици. Ойлен-Шмойленови го бяха поверили на баба му за известно време и той се намираше в рая.

Сутрин и вечер баба го извеждаше в парка, където срещаше любимите си приятели – Руди и Лотхен

Подушваха си за поздрав задниците, излайваха по някоя и друга клюка и после всеки продължаваше по пътя си. Обожаваше и возенето на предната седалка в червената кола. С огромен интерес гледаше през прозореца прелитащите дървета, хора и коли. Понякога баба му даваше да покаже глава навън и тогава, о, какъв кеф! Изплезваше език, примижаваше с очи и оставяше вятърът да развее дългите му уши.

Баба никога не го оставяше сам, както правеха онези мизерници Ойлен-Шмойленови. В къщата го разнасяше навсякъде, говореше му как по-красив и добър от него няма на света, разрешаваше му да се качва навсякъде, където поиска, а вечер го слагаше до себе си на дивана пред телевизора и часове наред галеше главицата му. Най-вълнуващото нещо от всичко обаче бяха филиите с лебервурст. Сутрин, след като се събудеше, отиваше в кухнята и те вече го очакваха. Да, той определено се намираше в рая и се надяваше никога да не го напусне!

Белият тигър наближи кухнята и чу гласове. Явно, че баба имаше гости

Зави зад ъгъла и пред него се разкри ужасяваща гледка. Ойлен-Шмойленови седяха около масата. В този момент баба забеляза появата му и се завтече да го поздрави, обяснявайки му колко е чудесен. За негова изненада и Ойлен-Шмойленови го наобиколиха и започнаха да му говорят:

„Миличкият ни той! Толкова ни липсваше! Ах, колко си пухкав! На мама момчето! Ама май нещо е понадебелял, хм! Да, време е да си те вземем вече“…. Бла-бла-бла.

Белият титър не искаше да слуша глупостите им, набързо излапа чакащите го филии и след като се уталожи еуфорията около него, реши да действа. Нямаше да се остави просто ей така да го вземат. Да го изтръгнат от рая. Без никой да забележи той се измъкна от кухнята и отиде в хола. Там съзря дивана и му хрумна блестящата идея да се скрие зад него. Насочи се уверено натам и започна да се промъква. Хм, странна работа? Беше стигнал по средата на тъмния тунел, когато установи, че се беше заклещил. Голям праз. Просто щеше да легне там и да изчака натрапниците да си тръгнат.

След малко започнаха да го викат по име:

„Хайде, миличък, идвай вече да слагаме каишката, защото е време да тръгваме!“.

Дааа, дооообре. Само, че не са познали. Те можеше да тръгват, но той щеше да остане! Започнаха, разбира се, и да го търсят. После виковете станаха малко по-напористи:

„Не знам къде си, но като те намеря ще видиш ти!“.

По някое време Белият тигър чу как г-н Ойлен казва на г-жа Ойлен-Шмойлен:

„Четиридесет минути се въртим да го търсим това животно! След малко виждам как ще яде бой!“…

Тези думи леко обезспокоиха Тигъра и той направи опит да излезе, но нали, таковата, се беше заклещил…

И тогава го видя. Пред него, в края на процепа се появиха чифт очи и уста, която каза:

„Намерих проклетника! Ще ни разиграва той нас! Раус, раус! Зофорт! Бльодес Фий!“.

………..

Белият тигър седеше на задната седалка и гледаше през прозореца на колата как баба му маха с едната ръка за довиждане, а с другата бърше сълзите си. В последния момент тя го беше спасила от лапите на това чудовище г-н Ойлен, който искаше бог знае какво да го направи след като го измъкна за опашката иззад дивана. Колата потегли и Белият тигър започна да наблюдава как махащата фигура на баба ставаше все по-малка и по-малка.

Ауф Вийдерзеен, бабо! Аз пак ще дойда. Обещавам, дори с риск за живота! Помисли си той. В този момент един глас привлече вниманието му. Г-жа Ойлен-Шмойлен се беше обърнала назад и гледайки го сериозно, изрече:

„Сега първата ни работа ще бъде като се приберем да те изкъпем. А другата седмица отиваш на фризьор, че не ти се виждат очите вече!“.

И тогава той разбра. Животът беше свършил за него.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Неделно събуждане и краят на един живот! appeared first on MMTV Online.

Всички ядоха, пиха и се веселиха. Къде се харесваха, къде не… но важното е, че оцеляха.

– Гутен морген! – казва приветливо и преливащо от енергия свеки.

Току що съм станала и имам чувството, че още е среднощ, а тя е вече ослепително нагласена и приканящо прави жест с ръка да заповядам на масата за закуска. Днес тоалетът ѝ се състои от бял панталон с идеален ръб, светло синьо сако с перлени копчета, а под него се подава бяла копринена риза с жабо – яка. На краката си е обута в същия син цвят пантофки като сакото и е омотана във все едно подбрани от стилист перлени гердани, гривни и украшения. Носи лек грим и фризурата ѝ е парфе. Господи! И това е всеки ден, всеки час, всяка сутрин, обед, вечер…

А какво да кажа за себе си? Току що съм се събудила. Установила съм гузно, че само аз още не съм станала, а нали все пак имам малко дете, което сигурно безпризорно се скита по етажите на голямата къща и страхливо подсмърча за мама из тъмните ѝ ъгли. Решително ставам, но ми се завива свят и пак сядам. Вторият опит е успешен. Минавам през банята и се насочвам още сънливо към кухнята. При вида на свеки рязко се събуждам. В сравнение с нея аз имам вид на изпаднал германец. Учтиво отвръщам на поздрава ѝ. Сядам унило на масата и срещам погледа на Белия тигър, в който се чете вечния въпрос:

„Дали ще ми намажат една филия с лебервурст?“…

В този момент се появява малкото Ойлен-Шмойленче

Усещам, че ми се сърди за нещо. Но какво за бога мога да съм му направила, докато съм спала. Е, оказва се, че може.

Заради мен, разбираш ли, то имало кошмари. Сънувало онзи ужасен сън, в който аз съм се появила и вместо уговорените с кървава пот и от двете страни десет страници за четене на ден от задължителната за ваканцията книга, съм заповядала да прочете 30!!! “Знаеш ли какво е да се събудиш в страх и паника, а, а?!?“, пита детето отчаяно и отговор дори не очаква…

Свеки седи и слуша силно притеснено какво става, но за щастие нищо не разбира, защото разговорът се води на един аборигенски език, присъщ за една страна от източна Европа. Чудейки се как да замажа тази конфузна сцена с полъх на източно-европейски скандал, интелигентно решавам да сменя темата и питам малкото Ойлен-Шмойленче какво е закусвало. То ме поглежда възмутено, давайки ми да разбера, че ме е хванало на тясно и впрягайки богатия си арсенал от познания по втория му роден език – българския, троснато изревава:

– Яйца с бетон ядох!

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV и СКАТ.

The post Да се събудиш в страх и паника! appeared first on MMTV Online.

Беше слънчев, но вече хладен ноемврийски следобед. Малкото листенца, останали по клоните на дърветата, потрепваха смело, гордо отказвайки на фучащия, късно-есенен вятър да се отронят и понесат надолу към изстиналата земя. Г-жа Ойлен-Шмойлен тъкмо беше хлопнала външната врата зад гърба си, натоварена с ученическа чанта, дамска чанта, якета, шалове, всевъзможни връзки ключове и един пакет мандарини, който стискаше с 36-те си здрави, бели зъба, наредени в две изящни редици (Господ здраве да дава на oйлен-шмойленовия зъболекар).

Едвам добирайки се до трапезарията, тя стовари тежкия товар на масата за хранене и забеляза с раздразнение щастливо носещата се, безгрижно тананикаща си, току що докарана от училище фигура на малкото Ойлен-Шмойленче. Г-жа Ойлен-Шмойлен реши да остави лекцията „Как да бъдем възпитани и да помагаме на родителите си, носейки собствените си вещи!!!“ за по-късно и реши да си направи един чай.

Трайкайки с чаши и чайници и разсъждавайки върху проблемите на съвременния родител, тя погледна с премрежен поглед през кухненския прозорец. Той беше привлечен от спокойното и ведро крачещо, искрящо бяло кученце на тротоара.

Ах, какъв красавец! Каква изтънчена порода! Досущ копие на ойлен-шмойленовия Бял тигър

Възхитено милата жена забеляза как четириногият цар препика гумата на малката ѝ кола, после живия плет и с устрем и увереност продължи по пътя си, изгубвайки се от погледа ѝ. Тази приятна гледка разведри помраченото настроение на г-жа Ойлен-Шмойлен и тя седна да изпие ароматния си чай. Миг по-късно обаче една тревожна мисъл премина като дяволска сянка за стотна от секундата през съзнанието ѝ. Това се случи толкова бързо, че не остана никаква възможност на тази едничка мисъл да изкристализира, за да приеме ясна форма. Тя експлоадира в мозъчните дебри на г-жа Ойлен-Шмойлен като същинска Супернова в края на звездния си живот и умря още преди да се е родила.

Петнайсет минути по-късно г-жа Ойлен-Шмойлен миеше чашата си в кухнята. Тя посегна да вземе кърпата, за да подсуши мокрите си ръце и тогава го видя отново, този път на отсрещния тротоар.

Необезпокояван, братът-близнак на Белия тигър душеше тревички и листенца мирно, тихо и кротко. Каква грация, каква походка, каква прилика!

А къде ли се беше скатал ойлен-шмоленовият оригинал на това съвършенство? Хм… и онази бегла мисъл, разтърсила съзнанието ѝ преди малко, бавно и мъчително започна да си проправя път. За да се завърне като гръм от нищото с ясна форма и послание. Бум! Нееее?!?! Това беше Той!! Маааааааааааакс!!!!

Възползвал се от разсеяността на г-жа Ойлен-Шмойлен при влизането ѝ в къщата, натоварена като щангист на олимпиада, Белият тигър с присъщите му котешки рефлекси се беше измъкнал навън и си беше организирал една приятна следобедна разходка. Сега, след изненадващото му разкриване, беглецът беше привикан за обяснения в семейното управлението.

Белият тигър беше строен пред дивана в хола, а срещу него седеше една разстроена жена. С писклив глас тя ту му задаваше като истински полицейски инспектор множество причинно-следствени въпроси, ту почти в истерия му обясняваше как е можело да бъде премазан от някоя кола или още по-лошо – да бъде прибран от Службата за бездомни животни. Белият тигър нямаше никакво намерение да отговаря на нито един от въпросите, докато не му разрешат да се обади на адвоката си. Седеше мълчаливо, втренчено се взираше с маслинено-кафявите си, изразителни очи в развълнувата фигура на г-жа Ойлен-Шмойлен и съсредоточено попиваше всичко, което тя казва.

Съвестта му беше чиста и той не чувстваше вина. От една страна беше отменил г-жа Ойлен-Шмойлен да го разходи днес, а от друга – беше нагледал квартала. Все някой трябваше да следи от време на време за реда и спокойствието в него!

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Двойникът-беглец на Белия тигър appeared first on MMTV Online.

Често, за да разведря раздразнението си и обстановката, прибягвам до тактиката “леко ръмжене с оголване на зъбите”

Действа безотказно. Ръцете се отдръпват, децата започват да плачат и бягат, а гласовете преминават в поносима за мен октава. Аз получавам един шут, придружен с репликата “Ох, ама не знам какво му става! Той обикновено е много добричък!” и вътрешното задоволство, че съм показал превъзходството си на непридвидим звяр. След това съм свободен да се свра в някой ъгъл, от където мога да държа обстановката под контрол. Ако имам късмет и никой не седне на дивана, ще се изтегна там аз и ще потъна в меките му дебри. Ех, колко хубав може да бъде животът!

Днес обаче се случи една неприятност

Пуснаха ме да се разхождам в градината. Аз, да си призная честно, обичам природата, ама не чак толкова много. Гледам по зеления килим всякакви неща пълзят. Взех, че нъстъпих една слузеста гад, пък като се чу едно квичене, така се уплаших. Побягнах да се спасявам. Оказа се, че съм квичал аз. Докато сърцето ми биеше много бързо, чух един глас да ми говори наблизо: “Ооо, миличкият той! Нищо няма. Хайде, разходи се, това беше само един охлюв!”. От този глас винаги ми става добре, така че успях бързо да дойда нас себе си.

Ходейки, разбрах, че трябва да отида по голяма нужда. Аз това като го направя, после почистват с едно малко найлоново пликче. Огледах се за най-подходящото място. Ето го! Ще пропълзя под кръглото нещо, наречено батут и точно под идеалния му център ще свърша работа! Речено-сторено. Тъкмо приключих и настана някаква суматоха. Появи се един чифт крака и започна да обикаля около мен. “Ти само излез от там, идиот с идиотите!”, чух аз онзи глас. Но този път нещо в интонацията му подсказа на лъвското ми сърце, че трябва да се спасявам. Плюх си на петите и не дадох шанс на нищо и никого да ме докопа.

Неслучайно на едно друго място, в един друг живот, ми викаха Белия тигър

Сега спя на дивана и сънувам онази дупка в края на живия плет, от която изскочи 40-сантиметровата черна пантера със зелени очи. Утре ще трябва да проверя тази работа. Дори с риск за живота.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Белият тигър на семейство Ойлен-Шмойлен appeared first on MMTV Online.