Неделно събуждане и краят на един живот!

Неделно събуждане и краят на един живот! | MMTV

Една късна неделна сутрин Белият тигър се събуди в прекрасно настроение

Той лежеше изпънат като немски вурст върху надиплен пухен юрган на спалнята на баба си, с четири крака, свободно отпуснати на всички страни. Мързеливо протегна изящните си крайници, облиза нос с дългия си розов език и най-неочаквано почувства неотменна нужда да кихне.

Това събитие му причини известен световъртеж и накара бялото му тяло да се разтресе от глава до пети. В този момент долови с безпогрешния си кучешки слух тупването на тежък предмет върху мокета. След като фокусира поглед, установи с изненада, че сам той е източникът на шума, тъй като в суматохата по кихането беше паднал от кревата. Бързо прогони тази озадачаваща мисъл, бавно се изправи, кихна още веднъж и с грациозни движения реши да се отправи към кухнята, за да оповести светлата вест, че се е събудил.

По пътя си припомни за щастливото време на последните седмици. Ойлен-Шмойленови го бяха поверили на баба му за известно време и той се намираше в рая.

Сутрин и вечер баба го извеждаше в парка, където срещаше любимите си приятели – Руди и Лотхен

Подушваха си за поздрав задниците, излайваха по някоя и друга клюка и после всеки продължаваше по пътя си. Обожаваше и возенето на предната седалка в червената кола. С огромен интерес гледаше през прозореца прелитащите дървета, хора и коли. Понякога баба му даваше да покаже глава навън и тогава, о, какъв кеф! Изплезваше език, примижаваше с очи и оставяше вятърът да развее дългите му уши.

Баба никога не го оставяше сам, както правеха онези мизерници Ойлен-Шмойленови. В къщата го разнасяше навсякъде, говореше му как по-красив и добър от него няма на света, разрешаваше му да се качва навсякъде, където поиска, а вечер го слагаше до себе си на дивана пред телевизора и часове наред галеше главицата му. Най-вълнуващото нещо от всичко обаче бяха филиите с лебервурст. Сутрин, след като се събудеше, отиваше в кухнята и те вече го очакваха. Да, той определено се намираше в рая и се надяваше никога да не го напусне!

Белият тигър наближи кухнята и чу гласове. Явно, че баба имаше гости

Зави зад ъгъла и пред него се разкри ужасяваща гледка. Ойлен-Шмойленови седяха около масата. В този момент баба забеляза появата му и се завтече да го поздрави, обяснявайки му колко е чудесен. За негова изненада и Ойлен-Шмойленови го наобиколиха и започнаха да му говорят:

„Миличкият ни той! Толкова ни липсваше! Ах, колко си пухкав! На мама момчето! Ама май нещо е понадебелял, хм! Да, време е да си те вземем вече“…. Бла-бла-бла.

Белият титър не искаше да слуша глупостите им, набързо излапа чакащите го филии и след като се уталожи еуфорията около него, реши да действа. Нямаше да се остави просто ей така да го вземат. Да го изтръгнат от рая. Без никой да забележи той се измъкна от кухнята и отиде в хола. Там съзря дивана и му хрумна блестящата идея да се скрие зад него. Насочи се уверено натам и започна да се промъква. Хм, странна работа? Беше стигнал по средата на тъмния тунел, когато установи, че се беше заклещил. Голям праз. Просто щеше да легне там и да изчака натрапниците да си тръгнат.

След малко започнаха да го викат по име:

„Хайде, миличък, идвай вече да слагаме каишката, защото е време да тръгваме!“.

Дааа, дооообре. Само, че не са познали. Те можеше да тръгват, но той щеше да остане! Започнаха, разбира се, и да го търсят. После виковете станаха малко по-напористи:

„Не знам къде си, но като те намеря ще видиш ти!“.

По някое време Белият тигър чу как г-н Ойлен казва на г-жа Ойлен-Шмойлен:

„Четиридесет минути се въртим да го търсим това животно! След малко виждам как ще яде бой!“…

Тези думи леко обезспокоиха Тигъра и той направи опит да излезе, но нали, таковата, се беше заклещил…

И тогава го видя. Пред него, в края на процепа се появиха чифт очи и уста, която каза:

„Намерих проклетника! Ще ни разиграва той нас! Раус, раус! Зофорт! Бльодес Фий!“.

………..

Белият тигър седеше на задната седалка и гледаше през прозореца на колата как баба му маха с едната ръка за довиждане, а с другата бърше сълзите си. В последния момент тя го беше спасила от лапите на това чудовище г-н Ойлен, който искаше бог знае какво да го направи след като го измъкна за опашката иззад дивана. Колата потегли и Белият тигър започна да наблюдава как махащата фигура на баба ставаше все по-малка и по-малка.

Ауф Вийдерзеен, бабо! Аз пак ще дойда. Обещавам, дори с риск за живота! Помисли си той. В този момент един глас привлече вниманието му. Г-жа Ойлен-Шмойлен се беше обърнала назад и гледайки го сериозно, изрече:

„Сега първата ни работа ще бъде като се приберем да те изкъпем. А другата седмица отиваш на фризьор, че не ти се виждат очите вече!“.

И тогава той разбра. Животът беше свършил за него.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *