Семейна идилия в ежедневието на семейство Ойлен-Шмойлен
Беше слънчев, но вече хладен ноемврийски следобед. Малкото листенца, останали по клоните на дърветата, потрепваха смело, гордо отказвайки на фучащия, късно-есенен вятър да се отронят и понесат надолу към изстиналата земя. Г-жа Ойлен-Шмойлен тъкмо беше хлопнала външната врата зад гърба си, натоварена с ученическа чанта, дамска чанта, якета, шалове, всевъзможни връзки ключове и един пакет мандарини, който стискаше с 36-те си здрави, бели зъба, наредени в две изящни редици (Господ здраве да дава на oйлен-шмойленовия зъболекар).
Едвам добирайки се до трапезарията, тя стовари тежкия товар на масата за хранене и забеляза с раздразнение щастливо носещата се, безгрижно тананикаща си, току що докарана от училище фигура на малкото Ойлен-Шмойленче. Г-жа Ойлен-Шмойлен реши да остави лекцията „Как да бъдем възпитани и да помагаме на родителите си, носейки собствените си вещи!!!“ за по-късно и реши да си направи един чай.
Трайкайки с чаши и чайници и разсъждавайки върху проблемите на съвременния родител, тя погледна с премрежен поглед през кухненския прозорец. Той беше привлечен от спокойното и ведро крачещо, искрящо бяло кученце на тротоара.
Ах, какъв красавец! Каква изтънчена порода! Досущ копие на ойлен-шмойленовия Бял тигър
Възхитено милата жена забеляза как четириногият цар препика гумата на малката ѝ кола, после живия плет и с устрем и увереност продължи по пътя си, изгубвайки се от погледа ѝ. Тази приятна гледка разведри помраченото настроение на г-жа Ойлен-Шмойлен и тя седна да изпие ароматния си чай. Миг по-късно обаче една тревожна мисъл премина като дяволска сянка за стотна от секундата през съзнанието ѝ. Това се случи толкова бързо, че не остана никаква възможност на тази едничка мисъл да изкристализира, за да приеме ясна форма. Тя експлоадира в мозъчните дебри на г-жа Ойлен-Шмойлен като същинска Супернова в края на звездния си живот и умря още преди да се е родила.
Петнайсет минути по-късно г-жа Ойлен-Шмойлен миеше чашата си в кухнята. Тя посегна да вземе кърпата, за да подсуши мокрите си ръце и тогава го видя отново, този път на отсрещния тротоар.
Необезпокояван, братът-близнак на Белия тигър душеше тревички и листенца мирно, тихо и кротко. Каква грация, каква походка, каква прилика!
А къде ли се беше скатал ойлен-шмоленовият оригинал на това съвършенство? Хм… и онази бегла мисъл, разтърсила съзнанието ѝ преди малко, бавно и мъчително започна да си проправя път. За да се завърне като гръм от нищото с ясна форма и послание. Бум! Нееее?!?! Това беше Той!! Маааааааааааакс!!!!
Възползвал се от разсеяността на г-жа Ойлен-Шмойлен при влизането ѝ в къщата, натоварена като щангист на олимпиада, Белият тигър с присъщите му котешки рефлекси се беше измъкнал навън и си беше организирал една приятна следобедна разходка. Сега, след изненадващото му разкриване, беглецът беше привикан за обяснения в семейното управлението.
Белият тигър беше строен пред дивана в хола, а срещу него седеше една разстроена жена. С писклив глас тя ту му задаваше като истински полицейски инспектор множество причинно-следствени въпроси, ту почти в истерия му обясняваше как е можело да бъде премазан от някоя кола или още по-лошо – да бъде прибран от Службата за бездомни животни. Белият тигър нямаше никакво намерение да отговаря на нито един от въпросите, докато не му разрешат да се обади на адвоката си. Седеше мълчаливо, втренчено се взираше с маслинено-кафявите си, изразителни очи в развълнувата фигура на г-жа Ойлен-Шмойлен и съсредоточено попиваше всичко, което тя казва.
Съвестта му беше чиста и той не чувстваше вина. От една страна беше отменил г-жа Ойлен-Шмойлен да го разходи днес, а от друга – беше нагледал квартала. Все някой трябваше да следи от време на време за реда и спокойствието в него!
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.
