За Коледа и Нова година г-жа Ойлен-Омойлен замина заедно с цялото семейство и Белия тигър на гости на свекърва си в Германия
Всички ядоха, пиха и се веселиха. Къде се харесваха, къде не… но важното е, че оцеляха.
– Гутен морген! – казва приветливо и преливащо от енергия свеки.
Току що съм станала и имам чувството, че още е среднощ, а тя е вече ослепително нагласена и приканящо прави жест с ръка да заповядам на масата за закуска. Днес тоалетът ѝ се състои от бял панталон с идеален ръб, светло синьо сако с перлени копчета, а под него се подава бяла копринена риза с жабо – яка. На краката си е обута в същия син цвят пантофки като сакото и е омотана във все едно подбрани от стилист перлени гердани, гривни и украшения. Носи лек грим и фризурата ѝ е парфе. Господи! И това е всеки ден, всеки час, всяка сутрин, обед, вечер…
А какво да кажа за себе си? Току що съм се събудила. Установила съм гузно, че само аз още не съм станала, а нали все пак имам малко дете, което сигурно безпризорно се скита по етажите на голямата къща и страхливо подсмърча за мама из тъмните ѝ ъгли. Решително ставам, но ми се завива свят и пак сядам. Вторият опит е успешен. Минавам през банята и се насочвам още сънливо към кухнята. При вида на свеки рязко се събуждам. В сравнение с нея аз имам вид на изпаднал германец. Учтиво отвръщам на поздрава ѝ. Сядам унило на масата и срещам погледа на Белия тигър, в който се чете вечния въпрос:
„Дали ще ми намажат една филия с лебервурст?“…
В този момент се появява малкото Ойлен-Шмойленче
Усещам, че ми се сърди за нещо. Но какво за бога мога да съм му направила, докато съм спала. Е, оказва се, че може.
Заради мен, разбираш ли, то имало кошмари. Сънувало онзи ужасен сън, в който аз съм се появила и вместо уговорените с кървава пот и от двете страни десет страници за четене на ден от задължителната за ваканцията книга, съм заповядала да прочете 30!!! “Знаеш ли какво е да се събудиш в страх и паника, а, а?!?“, пита детето отчаяно и отговор дори не очаква…
Свеки седи и слуша силно притеснено какво става, но за щастие нищо не разбира, защото разговорът се води на един аборигенски език, присъщ за една страна от източна Европа. Чудейки се как да замажа тази конфузна сцена с полъх на източно-европейски скандал, интелигентно решавам да сменя темата и питам малкото Ойлен-Шмойленче какво е закусвало. То ме поглежда възмутено, давайки ми да разбера, че ме е хванало на тясно и впрягайки богатия си арсенал от познания по втория му роден език – българския, троснато изревава:
– Яйца с бетон ядох!
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV и СКАТ.
