Животът на Явор от Gravity Co беше въртележка от спомени от Ада и Рая, където за вниманието му се бореха демони и ангели
Приемам трагичната му и абсолютно ненавременна смърт много лично. Може би защото и моята сестра си отиде на 39 години. Изтръпвам, само като си помисля през какво преминават близките и приятелите на Явката, както сърдечно и леко покровителствено го наричаха хората, които го познаваха.
А той не беше от тази планета, нищо че носеше името на дърво със здрави корени в земята и пееше в група, чието име в превод на български означава гравитация.
И така премина животът му, между Земята и Небето и до последно Явор търсеше своята опора, някой или нещо, което да го задържа на планетата ни и да дава смисъл на съществованието му.
Явно не го откри. И ни боли. Всички нас, които малко или много сме имали досег с него лично или чрез музиката на Gravity Co.
В телевизия ММ момчетата бяха като у дома си. Умни, интелигентни, с чувство за хумор и много непринудени бяха Петър Съмналиев (китара и клавишни), Иво Чалъков (китари), Стефан Попов (ударни), с който се знаехме от група Стейн и разбира се симпатичния, но стеснителен фронтмен Явор Захариев. Харесахме се веднага и много, ама много ги пускахме. И награждавахме, въпреки, че тях това не ги блазнеше. Радвахме се, че има българска група, чието творчество да е на такова високо ниво, на всичкото отгоре изпято прекрасно на английски. Знаем колко трудно беше преди 20 години да пробиеш с продукция на чужд език в България, но това беше естествено за групата. Последвалите успехи на международно ниво доказаха, че са били прави.
Но днес ми се иска да си припомним какъв човек беше Явор.
Очите му винаги гледаха тъжно и вглъбено, но когато се усмихнеше те се превръщаха в проводник на слънчева доброта. Близките му знаят най-добре какво е разкъсвало ранимата му душа, а самият той неведнъж е споделял колко виновен се чувства, че с действията си е наранявал хората, които го обичат. Много от тях са се опитвали да помогнат, така се стига и до тригодишния престой в комуната в Хърватия. Но в крайна сметка никой не може да те измъкне от бездната, ако ти самият не намериш в себе си сили, смисъл и желание да го направиш.
Както винаги откровен, Явор не спестява нищо от преживяното като наркозависим. Чест му прави, че говореше за това с идеята да предпази другите.
В интервю пред българското издание на сп.’’Esquire’’ от 8 октомври 2018 г. той споделя:
“Наркотиците са моята лична глупост. А може би и мъка, не знам.
Най-тежкото в живота след комуната беше реалността. В България нищо не се беше променило за 3-те години, през които бях вътре. В комуната видях и най-гадните неща, но и най-хубавите. Запознах се с хора, които много ми помогнаха с техния пример, но и видях къде не искам да се връщам. Цената е животът. Битката с моята зависимост не е приключила, водя я всеки ден. Не искам да се връщам отново там. Егоистичното поведение на един наркоман се изразява главно в това да наранява точно хората, които го обичат.‘’
На същата дата излиза друг хубав материал на сайта на programata.bg.
От него разбираме, че песента, с която е пропял е My Friend The Wind на Демис Русос, която баща му въртял постянно. Интересен е отговорът и на въпроса за песента, която е открил наскоро и продължава да слуша. Това е ‘’Burn The Witch” на ‘’Radiohead’’.
‘’Не е нова, но аз тъкмо я открих и я харесвам, защото гласът на Том Йорк в куплета ми звучи като средата на 90-те. Напоследък често се връщам в онези години и намирам голяма красота в лайфстайла оттогава. Днес е елементарно: имаш компютър, някой ти казва парче и след секунди вече го слушаш. А тогава беше борба: да срещна еди-кой си, да взема касетка, за да чуя шестата песен от “B” страна. Имаше магия в ентусиазма и труда, който трябваше да хвърлиш, за да слушаш музика.
Тези години са ми важни, защото съвпадат и с тийнейджърството ми и съм благодарен, че на 14-15 съм търсил себе си в музиката, а не с глупости из квартала. Имаше банди, които направо ме спасяваха. Албумът Angel Dust на Faith No More например е единственото нещо, което ме крепеше на семейната ваканция в Китен. Навсякъде чалга, но мен не ме интересува, щом в касетофона са най-яките вокали на Майк Патън.‘’
В живота на Явор има една особено хубава година – 2010 г.
Освен, че се жени за дългогодишната си приятелка сценографката Нора Тотина, след тригодишно прекъсване той е поканен отново да се присъеди към Gravity Co. Тогава за сайта tialoto.bg той казва:
‘’Започваме направо. Имаш ли да ни кажеш нещо?
Да, щастлив съм.
Защо?
Защото се върнах при момчетата от Gravity Co., които, освен че са големи професионалисти, за мен са преди всичко много добри приятели, на които мога да разчитам.
Сигурен съм, че почивката, която си взех ми помогна да се възстановя физически и психически и да се върна в една от най-добрите си форми.
Как намираш Gravity Co. в момента?
Това, което ми направи най-силно впечатление е това, че докато ме нямаше групата се е развила адски много. Това го усетих само като ги чух как свирят.’’
В едно блиц интервю в стил черен английски хумор за sofialive.bg 4 февруари 2011 г. Явор е приятно изобретателен:
‘’Как се справяш с пяната на дните:
Ползвам я за бръснене.
Кого ще заровш в гробището за домашни любимци?
Котката на жена ми.
Как би умрял във Венеция?
На гондола. С много цветя и музиката на Зироу севън ( Джеймс Бонд).’’
Екипът на телевизия ММ поднася своите искрени съболезнования на близките, приятелите и феновете на Явор Захариев. Поклон пред паметта му!
Публикуваме днешното съобщение на стената на Стефан Попов, барабанист на Gravity Co:
Тази неделя, 7 април, от 16:00 до 20:00 в клуб Терминал 1 ще се състои възпоменателна среща в памет на Явор Захариев….
Публикувахте от Стефан Попов в Събота, 6 април 2019 г.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV, СКАТ и bgtime.tv.
