Ойлен-Шмойлен – MMTV Online

Пътуване с неочакван край

г-жа Ойлен-Шмойлен — Tue, 19 Mar 2019 06:00:51 +0000

“Хайде, хайде, че ще закъснеем! Обличай якето и да тръгваме! Нали си изми хубаво зъбите да не се излагаме? Готова ли си? Ох, давай да излизаме най-накрая, че не остана време!”,

каза нервно г-жа Ойлен-Шмойлен на малкото Шмойленче.

А то, миличкото, първо никак не искаше да ходи на този скапан зъболекар и второ така пък да не му се бързаше… До последно се надяваше, че ще стане както предния път, когато един час преди уговореното време телефонът на мама иззвъня и от кабинета на д-р Клерк ѝ съобщиха, че за съжаление часът се отменя, тъй като на горкия доктор му е призляло и с линейка по спешност е бил закаран в болницата. “Мхм, колко “жалко”!”, помисли си Ойли-Шмойли тогава, “С тая брутална професия дето я има проклетникът и мъчи децата, хич не ми е жал за него!”. Като те види се усмихва мазно-мазно, прави се на любезен и туко включи машинката за изтезание. Брррр.

“Хайде, бе, Франклин! До кога ще те чакам да се качиш в колата?!”,

г-жа Ойлен-Шмойлен беше започнала да вика на малкото Ойли-Шмойли Франклин. Защото било като костенурчето от книжките.

“Едвам се тътриш като костенурка”

“Аз ѝ обяснявам, обяснявам, а тя ме гледа с такова отсъствие. Кажи ми, пак ли отлетя в облаците?”

обичаше да казва тя на малкото Ойлен-Шмойленче, клатейки глава и цъкайки с език все едно идва края на света. Какви облаци, какво е това “тътри”… Все по-несвързано започваше да говори тази жена и това си е!

Най-сетне потеглиха. Г-жа Ойлен-Шмойлен държеше здраво волана и напрегнато следеше указанията на навигационната система от телефона си.

Бялата ѝ кола се движеше по малките белгийски улички, когато в един момент стойката на телефона внезапно падна, той отхвръкна и удари г-жа Ойлен-Шмойлен право в челото, след това тупна на пода и се плъзна под седалката. От изненадата на този неочакван обрат, г-жа Ойлен-Шмойлен изви рязко волана на дясно и едва в последния момент успя да набие спирачки, за да не нацели паркираната там кола.

“След 200 м завийте наляво!”

прозвуча от нищото познат глас.

Настъпи ожесточено свирене на клаксон

Г-жа Ойлен-Шмойлен погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза, че дамата, шофираща автомобила зад нея изглежда ядосана. Бие по клаксона с ръка, говори си сама, слюнки хвърчат от устата ѝ и въобще създава едно много агресивно напрежение. След 5 минути г-жа Ойлен-Шмойлен потегли отново след като първо се успокои, а след това направи малка реорганизация.

Ойли-Шмойли беше прехвърлено и инсталирано на предната седалка и сега държеше с адско отегчение телефона на мама с лявата си ръка, за да може тя да следи безпроблемно пътните указания. Тя от своя страна шофираше с изключителна прецизност. На светофарите потегляше бавно като преди това не пропускаше да погледне в огледалото за обратно виждане и да се усмихне любезно на мадам с клаксона в задната кола. Това довеждаше до нов водопад от яростно бибипкане.

На последното кръстовище, където мама Ойлен-Шмойлен трябваше да завие наляво, тя отдели поне едно 2-3 минути, за да се оглежда на всички страни по празната улица и така да се увери, че е напълно безопасно излизането на нея. Двете с малкото Ойлен-Шмойленче погледнаха назад и забелязаха, че мадам много се е ядосала, вече не натискаше клаксона, но само с поглед можеше да убие 200 килограмов лъв, а устните ѝ шептяха нещо, което приличаше на заклинание. Мама Ойлен-Шмойлен ѝ помаха любезно за довиждане и зави наляво. Мадам, побесняла, тръгна с мръсна газ надясно и така пътищата им се разделиха.

След 5 мин. г-жа Ойлен-Шмойлен и малкото Ойлен-Шмойленче седяха в чакалнята на д-р Клерк и чакаха да ги повикат.

Изтощени от пътуването те гледаха втренчено към масичката с модните списания пред тях и не обелваха и дума. По едно време усетиха натрапчивото раздвижване на въздуха, оповестяващо пристигането на нов пациент в чакалнята. Ойлен-Шмойленови вдигнаха поглед и видяха срещу себе си да се настанява на стола една силно ядосана и подфундрена мадам, която за последно бяха видели преди малко на едно кръстовище. В момента, в който тя разбра кои са двете фигури насреща ѝ и беше на път да скочи, за да ги убие на място, медицинската сестра влезе и с много силен западноевропейски акцент каза на френски:

“Д-р Клерк Ви очаква, мадам Ойлен-Шмойлен. Моля, последвайте ме!”

Ойли-Шмойли и мама Ойлен-Шмойлен станаха бавно и се заизнизваха, надявайки се този път наистина това да им е последната среща. В тандем отправиха прощална усмивка към Мадам, придружена с подобаващото за доброто възпитание на раздяла “Au revoir!”

“Размина ни се. А бяхме на косъм да се простим с живота днес”

промълви замислено малкото Ойлен-Шмойленче на път към зъболекарския кабинет.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Пътуване с неочакван край appeared first on MMTV Online.

Височайшият гост на Ойлен-Шмойленови

г-жа Ойлен-Шмойлен — Tue, 04 Dec 2018 06:00:49 +0000

В българо-немския дом на семейство Ойлен-Шмойленови беше настъпил истински празник

Да, Коледата предстоеше, но присъствието на гранд мадам-маман Шмойлен, дошла от далечна България в схлупената белгийска къщичка на Ойлен-Шмойленови, създаваше вълнуващо-празнична атмосфера на отдавна чакана визита.

Всичко започна с пристигането ѝ на летище Шарлероа в един ветровит и мрачно-дъждовен есенен следобед

Ойлен-Шмойленови се бяха подредили в залата за посрещане и очакваха със затаен дъх появата на внушителната ѝ фигура. Минутите се нижеха бавно, народът излизаше на талази през автоматичните врати на летището, а от гранд Мадам-маман нямаше никаква следа. А каква гледка се разкриваше само пред милото семейство – цяла палитра от стилни граждани, които бяха в състояние да засенчат и най-екстравагантното модно ревю.

Хора в джапанки и сламени шапки, наметнати с дъждобрани с дължина 7/8 крачеха рамо до рамо с граждани, загърнати в шуби, с ушанки и дебели шалове. Друга атракция бяха семейните единици от арабския свят. Жените, забулени от глава до пети, хванали от двете си страни по 2-3 хленчещи дечица, а пред тях – мъжете им, нарамили артистично по 5-6 карирани найлонови сака. Но гвоздеят на програмата беше господинът с вълнисто-рядка коса до раменете, обут в черен кожен клин, тениска без ръкави с дължина над пъпа и черни слънчеви очила, който остави посрещаческото множество без дъх. И точно в този кулминационен момент всред тълпата се подаде и русата фризура на мадам Шмойлен! Настъпиха прегръдки, целувки…

Ойлен-Шмойленови пристигнаха у дома, където Белият тигър ги очакваше, унесен в следобедна дрямка

Когато видя скъпия гост, той се еуфорира до небесата. От радост започна да прави кълбета във въздуха и да ходи на два крака, разкривайки целия си чар. След като бурните страсти се поуспокоиха и пулсът на всички членове на семейството се нормализира беше отворен Куфарът на Мадам.

Ах, ох, ех! Луканка, суджук, бонбони Сезони и върхът на всички очаквания – парти грил. Ура, чушки ще печем и ще ядем!!!

Вече почти три седмици г-жа Ойлен-Шмойлен и гранд мадам Шмойлен сядаха на трапезата вечер и с гордост поглеждаха към чинията с блестящите, обилно поляти с изтънчен дресинг от олио, оцет, магданоз и чесън, наредени като изпънати струни, червени чушки.

Г-н Ойлен и малкото Ойлен-Шмойленче им хвърляха тайно презрителни погледи. Все пак вечерята започваше плавно. Г-жа Ойлен-Шмойлен и гранд Мадам опитваха първо от изтънченото блюдо. Със затворени очи те преглъщаха този шедьовър на кулинарното изкуство. Като след всяка хапка следваше за пореден път въпросът, който не даваше мира на по-възрастната жена и който тя отправяше всеки път с неподправено недоумение:

– И как така тези германци не знаят и не искат да разберат за тази велика работа, наречена печени чушки?

The post Височайшият гост на Ойлен-Шмойленови appeared first on MMTV Online.

Белият тигър на семейство Ойлен-Шмойлен

г-жа Ойлен-Шмойлен — Tue, 20 Nov 2018 06:00:17 +0000

Какво да ви разправям. Родих се по някое време. Отдавна май ще да е било. Аз съм бял и красив. Истински самец. Непонятно за мен е обаче защо вместо да ме гледат с възхищение, когато се появя някъде, всички искат да ме стискат, мажат и дърпат по главата и ушите с големите си, дълги ръце. Особено онези малки твари, наречени деца. Обикновено всичката тази досада върви в акомпанимент от цяла палитра кресливо-пискливи, фалцетни звуци и глупави физиономии.

Често, за да разведря раздразнението си и обстановката, прибягвам до тактиката “леко ръмжене с оголване на зъбите”

Действа безотказно. Ръцете се отдръпват, децата започват да плачат и бягат, а гласовете преминават в поносима за мен октава. Аз получавам един шут, придружен с репликата “Ох, ама не знам какво му става! Той обикновено е много добричък!” и вътрешното задоволство, че съм показал превъзходството си на непридвидим звяр. След това съм свободен да се свра в някой ъгъл, от където мога да държа обстановката под контрол. Ако имам късмет и никой не седне на дивана, ще се изтегна там аз и ще потъна в меките му дебри. Ех, колко хубав може да бъде животът!

Днес обаче се случи една неприятност

Пуснаха ме да се разхождам в градината. Аз, да си призная честно, обичам природата, ама не чак толкова много. Гледам по зеления килим всякакви неща пълзят. Взех, че нъстъпих една слузеста гад, пък като се чу едно квичене, така се уплаших. Побягнах да се спасявам. Оказа се, че съм квичал аз. Докато сърцето ми биеше много бързо, чух един глас да ми говори наблизо: “Ооо, миличкият той! Нищо няма. Хайде, разходи се, това беше само един охлюв!”. От този глас винаги ми става добре, така че успях бързо да дойда нас себе си.

Ходейки, разбрах, че трябва да отида по голяма нужда. Аз това като го направя, после почистват с едно малко найлоново пликче. Огледах се за най-подходящото място. Ето го! Ще пропълзя под кръглото нещо, наречено батут и точно под идеалния му център ще свърша работа! Речено-сторено. Тъкмо приключих и настана някаква суматоха. Появи се един чифт крака и започна да обикаля около мен. “Ти само излез от там, идиот с идиотите!”, чух аз онзи глас. Но този път нещо в интонацията му подсказа на лъвското ми сърце, че трябва да се спасявам. Плюх си на петите и не дадох шанс на нищо и никого да ме докопа.

Неслучайно на едно друго място, в един друг живот, ми викаха Белия тигър

Сега спя на дивана и сънувам онази дупка в края на живия плет, от която изскочи 40-сантиметровата черна пантера със зелени очи. Утре ще трябва да проверя тази работа. Дори с риск за живота.

The post Белият тигър на семейство Ойлен-Шмойлен appeared first on MMTV Online.

Любознателното Ойлен-Шмойленче

г-жа Ойлен-Шмойлен — Fri, 16 Nov 2018 06:02:04 +0000

В 14:05ч., както обичайно се случваше в делничните следобеди, външната врата се отвори с гръм и трясък и в дома на Ойлен-Шмойленови влетя една малка седемгодишна госпожица, опакована от глава до пети във всевъзможни зимни слоеве дрехи. Тя побърза да оповести завръщането си от училище с мощния анонс:

“Мамоооо, прибрах сееее!!!”

Бойният ѝ рев разцепи тишината и принуди Белият тигър Макс мигновено да изскочи от мързеливия си кучешки унес и с подвита опашка спешно да потърси наоколо сигурно убежище.

През това време с изключително ловки движения малкото Ойлен-Шмойленче започна да изстрелва около себе си шапка, шал, ръкавици и останалите, спъващи спокойното циркулиране на извиращата му енергия, дрехи. След като най-накрая успя да се освободи от това бреме погледна г-жа Ойлен-Шмойлен с присъщото за един седем-годишен човек детско нетърпение и много сериозно ѝ съобщи:

“Мамо, а ти знаеш ли, че вече знам шинайското алфабет?!?!”…

Сега г-жа Ойлен-Шмойлен седеше и се чудеше, да се радва ли, че детето проявява лингвистичен интерес към китайския език или да започва да плаче от резултатите, свързани с българския му.

The post Любознателното Ойлен-Шмойленче appeared first on MMTV Online.

Сладкият сън на г-жа Ойлен-Шмойлен

г-жа Ойлен-Шмойлен — Wed, 14 Nov 2018 06:00:18 +0000

Нощен мрак се беше спуснал над тази част от света и се беше промъкнал навсякъде – във всеки дом, ъгъл, шкаф и кутийка. Този зловещ гостенин, като че ли нямаше никакво намерение скоро да вдигне тежкото си було и да даде възможност на слънцето да направи отчаян опит в търсене на малка пукнатина в щита от облаци, за да промуши някой и друг златист лъч.

Обитателите на дом 14 на улица “Московска” спяха дълбоко и непробудно. В своя унес те бяха щастливи, че са на топло под дебелите пухени завивки и че имат още около 2 часа на разположение, за да се насладят на това състояние. Дори белият тигър Макс беше припаднал в четириъгълното си кучешко легло и не помръдваше… Слава богу, имаше още два часа до….

… Г-жа Ойлен-Шмойлен стреснато отвори очи. В този момент свободно реещият се дух на заспалото ѝ тяло се стрелна с бясна скорост обратно към него от дълбините на космоса. Тя дойде на себе си, потръпвайки от неприятно усещане в резултат от екстремното събуждане.

Пред нея до леглото имаше едно момиченце с рошава коса и розово мече в ръка. Изглеждаше ѝ някак познато…но от къде?… Бавно мисълта започна да пълзи по гънките на ленивия ѝ още мозък. И изведнъж! О! НО ТОВА Е НЕЙНОТО ДЕТЕ!!! Вече беще напълно будна! и преди да успее да отвори уста чу следното, изречено с един много спокоен и любознателен глас:

– Мамо, а жирафите имат ли вежди?

5:10 ч., сряда сутрин, Москва

П.П. Добро утро!

П.П.П. Мили, любознателни дечица!

The post Сладкият сън на г-жа Ойлен-Шмойлен appeared first on MMTV Online.