“Хайде, хайде, че ще закъснеем! Обличай якето и да тръгваме! Нали си изми хубаво зъбите да не се излагаме? Готова ли си? Ох, давай да излизаме най-накрая, че не остана време!”,
каза нервно г-жа Ойлен-Шмойлен на малкото Шмойленче.
А то, миличкото, първо никак не искаше да ходи на този скапан зъболекар и второ така пък да не му се бързаше… До последно се надяваше, че ще стане както предния път, когато един час преди уговореното време телефонът на мама иззвъня и от кабинета на д-р Клерк ѝ съобщиха, че за съжаление часът се отменя, тъй като на горкия доктор му е призляло и с линейка по спешност е бил закаран в болницата. “Мхм, колко “жалко”!”, помисли си Ойли-Шмойли тогава, “С тая брутална професия дето я има проклетникът и мъчи децата, хич не ми е жал за него!”. Като те види се усмихва мазно-мазно, прави се на любезен и туко включи машинката за изтезание. Брррр.
“Хайде, бе, Франклин! До кога ще те чакам да се качиш в колата?!”,
г-жа Ойлен-Шмойлен беше започнала да вика на малкото Ойли-Шмойли Франклин. Защото било като костенурчето от книжките.
“Едвам се тътриш като костенурка”
и
“Аз ѝ обяснявам, обяснявам, а тя ме гледа с такова отсъствие. Кажи ми, пак ли отлетя в облаците?”
обичаше да казва тя на малкото Ойлен-Шмойленче, клатейки глава и цъкайки с език все едно идва края на света. Какви облаци, какво е това “тътри”… Все по-несвързано започваше да говори тази жена и това си е!
Най-сетне потеглиха. Г-жа Ойлен-Шмойлен държеше здраво волана и напрегнато следеше указанията на навигационната система от телефона си.
Бялата ѝ кола се движеше по малките белгийски улички, когато в един момент стойката на телефона внезапно падна, той отхвръкна и удари г-жа Ойлен-Шмойлен право в челото, след това тупна на пода и се плъзна под седалката. От изненадата на този неочакван обрат, г-жа Ойлен-Шмойлен изви рязко волана на дясно и едва в последния момент успя да набие спирачки, за да не нацели паркираната там кола.
“След 200 м завийте наляво!”
прозвуча от нищото познат глас.
Настъпи ожесточено свирене на клаксон
Г-жа Ойлен-Шмойлен погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза, че дамата, шофираща автомобила зад нея изглежда ядосана. Бие по клаксона с ръка, говори си сама, слюнки хвърчат от устата ѝ и въобще създава едно много агресивно напрежение. След 5 минути г-жа Ойлен-Шмойлен потегли отново след като първо се успокои, а след това направи малка реорганизация.
Ойли-Шмойли беше прехвърлено и инсталирано на предната седалка и сега държеше с адско отегчение телефона на мама с лявата си ръка, за да може тя да следи безпроблемно пътните указания. Тя от своя страна шофираше с изключителна прецизност. На светофарите потегляше бавно като преди това не пропускаше да погледне в огледалото за обратно виждане и да се усмихне любезно на мадам с клаксона в задната кола. Това довеждаше до нов водопад от яростно бибипкане.
На последното кръстовище, където мама Ойлен-Шмойлен трябваше да завие наляво, тя отдели поне едно 2-3 минути, за да се оглежда на всички страни по празната улица и така да се увери, че е напълно безопасно излизането на нея. Двете с малкото Ойлен-Шмойленче погледнаха назад и забелязаха, че мадам много се е ядосала, вече не натискаше клаксона, но само с поглед можеше да убие 200 килограмов лъв, а устните ѝ шептяха нещо, което приличаше на заклинание. Мама Ойлен-Шмойлен ѝ помаха любезно за довиждане и зави наляво. Мадам, побесняла, тръгна с мръсна газ надясно и така пътищата им се разделиха.
След 5 мин. г-жа Ойлен-Шмойлен и малкото Ойлен-Шмойленче седяха в чакалнята на д-р Клерк и чакаха да ги повикат.
Изтощени от пътуването те гледаха втренчено към масичката с модните списания пред тях и не обелваха и дума. По едно време усетиха натрапчивото раздвижване на въздуха, оповестяващо пристигането на нов пациент в чакалнята. Ойлен-Шмойленови вдигнаха поглед и видяха срещу себе си да се настанява на стола една силно ядосана и подфундрена мадам, която за последно бяха видели преди малко на едно кръстовище. В момента, в който тя разбра кои са двете фигури насреща ѝ и беше на път да скочи, за да ги убие на място, медицинската сестра влезе и с много силен западноевропейски акцент каза на френски:
“Д-р Клерк Ви очаква, мадам Ойлен-Шмойлен. Моля, последвайте ме!”
Ойли-Шмойли и мама Ойлен-Шмойлен станаха бавно и се заизнизваха, надявайки се този път наистина това да им е последната среща. В тандем отправиха прощална усмивка към Мадам, придружена с подобаващото за доброто възпитание на раздяла “Au revoir!”
“Размина ни се. А бяхме на косъм да се простим с живота днес”
промълви замислено малкото Ойлен-Шмойленче на път към зъболекарския кабинет.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.
