Регулирането на емоциите е съществен аспект на психичното здраве и благосъстояние. Всъщност, предишни проучвания откриват връзки между лошото управление на емоциите и няколко психични заболявания, включително биполярно разстройство, гранично личностно разстройство и посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Ежедневно хората успяват да се справят с негативните си емоции по различни начини, повечето от които не изискват особени усилия. Например голяма част прибягват към взимане на душ, разходки навън на чист въздух или слушане на приятна музика.
Изследователи от Университета „Radboud Nijmegen“ в Холандия, Норвежкия университет за наука и технологии и Университетската болница „Аахен“, Германия, наскоро проведоха проучване, насочено към изследване на ефектите от краткосрочното музикално обучение върху имплицитното регулиране на емоциите. Техният доклад, публикуван в списание „BMC Neuroscience“, специално изследва дали музиката помага на хората да се справят с негативните емоции, предизвикани от неприятни или отвратителни миризми.
Каква е връзката между различните аромати, музиката и емоциите?
„Идеята се зароди в момент, когато работех с колегите си в един и същи отдел в Аахен.“, казва Нилс Кон, един от изследователите, провели проучването. „Проектът е продукт на нашето любопитство към емоциите и настроението, предизвикани от музиката. Марк Бертолд-Лослебен, като обучен музикант, беше идеалният човек, с когото да обсъдим идеята.“
Кон, Бертолд-Лослебен и техните колеги решават да проучат в контролирана среда дали музиката може да промени емоционалните реакции на хората, предизвикани от неприятни миризми. Те се фокусират върху обонянието, тъй като предишни проучвания установяват, че ароматите могат да предизвикат емоционални реакции.
Докладът на учените е изготвен на базата на данни за устойчивостта на обонятелната система и нейните невроанатомични връзки, събрани от екипа в предишни проучвания. В допълнение, той се основава на теоретичната интерпретация на Кон за това как работи имплицитното регулиране на емоциите.
„Първоначално планирахме да проучим имплицитното регулиране на емоциите сред професионални музиканти и/или композитори.“, казва Бертолд-Лослебен. „Поради това инициирахме сътрудничество с Училището за музика и танци в Кьолн за набиране на участници. За съжаление повечето музиканти не отговаряха на критериите за включване в изследването, а тези, които бяха подходящи, не харесаха положителните слухови стимули, предвидени от нас. Предполагаме, че това се дължи на техния професионален и следователно по-сложен подход към музиката. Може би стимулите бяха твърде познати и скучни за тях.“
Музиката подпомага управлението на емоциите
За целите на проучването учените обединяват негативни емоции, предизвикани от неприятна миризма, с положителна музика, за да създадат четири различни комбинации от стимули. След което набират 31 здрави доброволци, които взимат участие в техния експеримент.
По време на проучването участниците са изложени или на миризма, подобна на изгнили яйца, или на никаква. Едновременно с това част от тях слушат откъс от класическа музика, а останалите – неутрална гама от тонове.
„След експеримента добавихме три седмици пасивно слушане на класическа музика като наша музикална намеса и направихме отново теста.“, обяснява Кон. „Задачата на участниците беше да оценят колко неприятна е миризмата, дали им харесва музиката и как се чувстват като цяло. Оценката се извършваше, докато доброволците бяха подложени на функционална магнитно-резонансна томография.“
Като цяло резултатите от проучването показват, че слушането на музика два пъти на ден в продължение на три седмици може да подобри благосъстоянието и да помогне на хората да регулират негативните емоции, предизвикани от външен стимул.
Констатациите биха могли да имат важни последици, ако се прилагат сред лица с психични разстройства. Например те могат да подчертаят стойността на музикалните интервенции за повишаване на устойчивостта на стрес и да помогнат на хората с афективни разстройства да регулират по-добре своите емоции.
Резултатите от проучването също биха могли да послужат за създаване на прости музикални интервенции за хора с депресия или други афективни разстройства, които да са лесни за изпълнение и да подобрят управлението на негативните емоции. Първо, обаче, учените трябва да натрупат повече познания относно емоционалната регулация и външните стимули.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате в социалните мрежи: Facebook, Instagram, Tik Tok и Twitter. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни OnDemand на нашият сайт MM Player или в канала ни в YouTube.
