“Хайде, хайде, че ще закъснеем! Обличай якето и да тръгваме! Нали си изми хубаво зъбите да не се излагаме? Готова ли си? Ох, давай да излизаме най-накрая, че не остана време!”,

каза нервно г-жа Ойлен-Шмойлен на малкото Шмойленче.

А то, миличкото, първо никак не искаше да ходи на този скапан зъболекар и второ така пък да не му се бързаше… До последно се надяваше, че ще стане както предния път, когато един час преди уговореното време телефонът на мама иззвъня и от кабинета на д-р Клерк ѝ съобщиха, че за съжаление часът се отменя, тъй като на горкия доктор му е призляло и с линейка по спешност е бил закаран в болницата. “Мхм, колко “жалко”!”, помисли си Ойли-Шмойли тогава, “С тая брутална професия дето я има проклетникът и мъчи децата, хич не ми е жал за него!”. Като те види се усмихва мазно-мазно, прави се на любезен и туко включи машинката за изтезание. Брррр.

“Хайде, бе, Франклин! До кога ще те чакам да се качиш в колата?!”,

г-жа Ойлен-Шмойлен беше започнала да вика на малкото Ойли-Шмойли Франклин. Защото било като костенурчето от книжките.

“Едвам се тътриш като костенурка”

и

“Аз ѝ обяснявам, обяснявам, а тя ме гледа с такова отсъствие. Кажи ми, пак ли отлетя в облаците?”

обичаше да казва тя на малкото Ойлен-Шмойленче, клатейки глава и цъкайки с език все едно идва края на света. Какви облаци, какво е това “тътри”… Все по-несвързано започваше да говори тази жена и това си е!

Най-сетне потеглиха. Г-жа Ойлен-Шмойлен държеше здраво волана и напрегнато следеше указанията на навигационната система от телефона си.

Бялата ѝ кола се движеше по малките белгийски улички, когато в един момент стойката на телефона внезапно падна, той отхвръкна и удари г-жа Ойлен-Шмойлен право в челото, след това тупна на пода и се плъзна под седалката. От изненадата на този неочакван обрат, г-жа Ойлен-Шмойлен изви рязко волана на дясно и едва в последния момент успя да набие спирачки, за да не нацели паркираната там кола.

“След 200 м завийте наляво!”

прозвуча от нищото познат глас.

Настъпи ожесточено свирене на клаксон

Г-жа Ойлен-Шмойлен погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза, че дамата, шофираща автомобила зад нея изглежда ядосана. Бие по клаксона с ръка, говори си сама, слюнки хвърчат от устата ѝ и въобще създава едно много агресивно напрежение. След 5 минути г-жа Ойлен-Шмойлен потегли отново след като първо се успокои, а след това направи малка реорганизация.

Ойли-Шмойли беше прехвърлено и инсталирано на предната седалка и сега държеше с адско отегчение телефона на мама с лявата си ръка, за да може тя да следи безпроблемно пътните указания. Тя от своя страна шофираше с изключителна прецизност. На светофарите потегляше бавно като преди това не пропускаше да погледне в огледалото за обратно виждане и да се усмихне любезно на мадам с клаксона в задната кола. Това довеждаше до нов водопад от яростно бибипкане.

На последното кръстовище, където мама Ойлен-Шмойлен трябваше да завие наляво, тя отдели поне едно 2-3 минути, за да се оглежда на всички страни по празната улица и така да се увери, че е напълно безопасно излизането на нея. Двете с малкото Ойлен-Шмойленче погледнаха назад и забелязаха, че мадам много се е ядосала, вече не натискаше клаксона, но само с поглед можеше да убие 200 килограмов лъв, а устните ѝ шептяха нещо, което приличаше на заклинание. Мама Ойлен-Шмойлен ѝ помаха любезно за довиждане и зави наляво. Мадам, побесняла, тръгна с мръсна газ надясно и така пътищата им се разделиха.

След 5 мин. г-жа Ойлен-Шмойлен и малкото Ойлен-Шмойленче седяха в чакалнята на д-р Клерк и чакаха да ги повикат.

Изтощени от пътуването те гледаха втренчено към масичката с модните списания пред тях и не обелваха и дума. По едно време усетиха натрапчивото раздвижване на въздуха, оповестяващо пристигането на нов пациент в чакалнята. Ойлен-Шмойленови вдигнаха поглед и видяха срещу себе си да се настанява на стола една силно ядосана и подфундрена мадам, която за последно бяха видели преди малко на едно кръстовище. В момента, в който тя разбра кои са двете фигури насреща ѝ и беше на път да скочи, за да ги убие на място, медицинската сестра влезе и с много силен западноевропейски акцент каза на френски:

“Д-р Клерк Ви очаква, мадам Ойлен-Шмойлен. Моля, последвайте ме!”

Ойли-Шмойли и мама Ойлен-Шмойлен станаха бавно и се заизнизваха, надявайки се този път наистина това да им е последната среща. В тандем отправиха прощална усмивка към Мадам, придружена с подобаващото за доброто възпитание на раздяла “Au revoir!”

“Размина ни се. А бяхме на косъм да се простим с живота днес”

промълви замислено малкото Ойлен-Шмойленче на път към зъболекарския кабинет.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Пътуване с неочакван край appeared first on MMTV Online.

Той лежеше изпънат като немски вурст върху надиплен пухен юрган на спалнята на баба си, с четири крака, свободно отпуснати на всички страни. Мързеливо протегна изящните си крайници, облиза нос с дългия си розов език и най-неочаквано почувства неотменна нужда да кихне.

Това събитие му причини известен световъртеж и накара бялото му тяло да се разтресе от глава до пети. В този момент долови с безпогрешния си кучешки слух тупването на тежък предмет върху мокета. След като фокусира поглед, установи с изненада, че сам той е източникът на шума, тъй като в суматохата по кихането беше паднал от кревата. Бързо прогони тази озадачаваща мисъл, бавно се изправи, кихна още веднъж и с грациозни движения реши да се отправи към кухнята, за да оповести светлата вест, че се е събудил.

По пътя си припомни за щастливото време на последните седмици. Ойлен-Шмойленови го бяха поверили на баба му за известно време и той се намираше в рая.

Сутрин и вечер баба го извеждаше в парка, където срещаше любимите си приятели – Руди и Лотхен

Подушваха си за поздрав задниците, излайваха по някоя и друга клюка и после всеки продължаваше по пътя си. Обожаваше и возенето на предната седалка в червената кола. С огромен интерес гледаше през прозореца прелитащите дървета, хора и коли. Понякога баба му даваше да покаже глава навън и тогава, о, какъв кеф! Изплезваше език, примижаваше с очи и оставяше вятърът да развее дългите му уши.

Баба никога не го оставяше сам, както правеха онези мизерници Ойлен-Шмойленови. В къщата го разнасяше навсякъде, говореше му как по-красив и добър от него няма на света, разрешаваше му да се качва навсякъде, където поиска, а вечер го слагаше до себе си на дивана пред телевизора и часове наред галеше главицата му. Най-вълнуващото нещо от всичко обаче бяха филиите с лебервурст. Сутрин, след като се събудеше, отиваше в кухнята и те вече го очакваха. Да, той определено се намираше в рая и се надяваше никога да не го напусне!

Белият тигър наближи кухнята и чу гласове. Явно, че баба имаше гости

Зави зад ъгъла и пред него се разкри ужасяваща гледка. Ойлен-Шмойленови седяха около масата. В този момент баба забеляза появата му и се завтече да го поздрави, обяснявайки му колко е чудесен. За негова изненада и Ойлен-Шмойленови го наобиколиха и започнаха да му говорят:

„Миличкият ни той! Толкова ни липсваше! Ах, колко си пухкав! На мама момчето! Ама май нещо е понадебелял, хм! Да, време е да си те вземем вече“…. Бла-бла-бла.

Белият титър не искаше да слуша глупостите им, набързо излапа чакащите го филии и след като се уталожи еуфорията около него, реши да действа. Нямаше да се остави просто ей така да го вземат. Да го изтръгнат от рая. Без никой да забележи той се измъкна от кухнята и отиде в хола. Там съзря дивана и му хрумна блестящата идея да се скрие зад него. Насочи се уверено натам и започна да се промъква. Хм, странна работа? Беше стигнал по средата на тъмния тунел, когато установи, че се беше заклещил. Голям праз. Просто щеше да легне там и да изчака натрапниците да си тръгнат.

След малко започнаха да го викат по име:

„Хайде, миличък, идвай вече да слагаме каишката, защото е време да тръгваме!“.

Дааа, дооообре. Само, че не са познали. Те можеше да тръгват, но той щеше да остане! Започнаха, разбира се, и да го търсят. После виковете станаха малко по-напористи:

„Не знам къде си, но като те намеря ще видиш ти!“.

По някое време Белият тигър чу как г-н Ойлен казва на г-жа Ойлен-Шмойлен:

„Четиридесет минути се въртим да го търсим това животно! След малко виждам как ще яде бой!“…

Тези думи леко обезспокоиха Тигъра и той направи опит да излезе, но нали, таковата, се беше заклещил…

И тогава го видя. Пред него, в края на процепа се появиха чифт очи и уста, която каза:

„Намерих проклетника! Ще ни разиграва той нас! Раус, раус! Зофорт! Бльодес Фий!“.

………..

Белият тигър седеше на задната седалка и гледаше през прозореца на колата как баба му маха с едната ръка за довиждане, а с другата бърше сълзите си. В последния момент тя го беше спасила от лапите на това чудовище г-н Ойлен, който искаше бог знае какво да го направи след като го измъкна за опашката иззад дивана. Колата потегли и Белият тигър започна да наблюдава как махащата фигура на баба ставаше все по-малка и по-малка.

Ауф Вийдерзеен, бабо! Аз пак ще дойда. Обещавам, дори с риск за живота! Помисли си той. В този момент един глас привлече вниманието му. Г-жа Ойлен-Шмойлен се беше обърнала назад и гледайки го сериозно, изрече:

„Сега първата ни работа ще бъде като се приберем да те изкъпем. А другата седмица отиваш на фризьор, че не ти се виждат очите вече!“.

И тогава той разбра. Животът беше свършил за него.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Неделно събуждане и краят на един живот! appeared first on MMTV Online.

Имало едно време един мъж, който обикалял нощно време широките московски тротоари и тесните градски улички с внушителен ястреб, кацнал на дясната му ръка

Мъжът бил среден на ръст, слабоват, наметнат с остаряло спортно яке. Погледът му бил толкова сиво-синкаво празен, че случайните минувачи, които го срещали, свеждали глави и бързали да отминат странната фигура. Те потръпвали от страх колко остро извит бил клюнът на птицата и колко зловещо ги гледали жълтите ѝ очи.

Г-жа Ойлен-Шмойлен срещна тази страшна двойка в една студена декемврийска нощ в меката на нощния живот в Москва, известна още като Китай город. Тя тъкмо излизаше от заведение “Liberte“, развеселена и заобиколена от немалка компания мили женици като нея. Съзирайки интересната атракция, екзалтирано-кикотещата се компания я приближи. В обвзела ги текилена смелост, групата се опита да заговори мъжа, но разбра, че е по-добре бързо да се сбогуват учтиво и да поеме по пътя си.

Няколко месеца по-късно г-жа Ойлен-Шмойлен се намираше на ул. Мясницкая 13 в близост до метро станция Чистые пруды в компанията на оперната звезда мадам Жеки.

Докато двете чакаха да пристигне поръчаното такси, г-жа Ойлен-Шмойлен обясняваше на мадам Жеки за странната случка с ястреба и за мъжа с поглед на сериен убиец. Мадам Жеки попиваше всяка дума и беше изпаднала в екстаз от разказа. И в този момент, о, съдба! Г-жа Ойлен-Шмойлен извърна поглед и видя, че мъжът с ястреба приближава към тях в приглушената вечерна светлина. Жълтите очи на птицата се взираха в нея и предвещаваха съдбовна среща. В този момент г-жа Ойлен-Шмойлен потръпна, защото си даде сметка, че тази втора среща в многомилионния град е предзнаменование и само успя да прошепне:

“Ето го.”

Мъжът се беше изравнил с тях и ги гледаше свирепо, оголвайки жълтите си зъби в зловеща усмивка, а клюнът на ястреба потрепваше в готовност да избоде лявото око на г-жа Ойлен-Шмойлен

И тогава мадам Жеки плесна с ръце, хвана свободния ляв лакът на мъжа и с еуфориран тембър, в екстаз, изчурулика:

“Какво съвпадение! Можете ли да си представите?! Тъкмо за Вас говорим!”.

В този момент един мъж и един ястреб, кацнал на дясната му ръка, потръпнаха от страх. В погледа на човек и птица се четеше недоумение от сблъсъка с факта колко умопомрачени и опасно луди хора има на този свят, а също и шок, че точно на тях,клетниците, са им се стоварили на главата. Изскубвайки ръката си от хватката на мадам Жеки, той ускори ход надолу по улица Мясницкая, а след няколко крачки започна и да тича.

Никой, никога, не срещна повече никъде в моксовската нощ мъжа с ястреба, кацнал на дясната му ръка.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Среднощни срещи с един мъж и един ястреб appeared first on MMTV Online.

Отскоро се беше случило така, че малкото Ойлен-Шмойленче живееше в нова държава, ходеше на ново училище и имаше нови приятели

В началото му беше много трудно, смяташе, че всичко това е адски нечестно и се чувстваше много самотно. Животът не беше лесен и то го разбираше дори в тази крехка детска възраст, но знаеше също, че да се оплаква нямаше смисъл, “човек трябва да се бори, да бъде добър и да помага на по-слабите“.  А, да и “да учи, за да сполучи!“, както всекидневно повтаряше майка му. Ах, каква досада и как само не се уморяваше тази жена да ги говори тези глупости непрекъснато.

Майка му, г-жа Ойлен-Шмойлен, също обичаше да казва, че трябва да спре да се прави на маймуна

Понякога (тогава беше най-смешно за малкото Ойлен-Шмойленче, но то се опитваше все пак да остане спокойно, да не избухне в смях и да гледа съпричастно, защото не искаше да нарани чувствата на майка си) много драматично тя въздъхваше: “Боже, боже, как ще стане от тебе една дама...”. Предтавяте ли си, дама?! то?! малкото Ойлен-Шмойленче? Муахахахахах. Каква ти дама, когато най-много от всичко обичаше да се омазва до ушите, когато се храни, да се търкаля по земята, да се катери по дърветата, да крещи толкова силно, че г-н Питър, който живееше в края на улицата да го чуе, да се уплаши, че го колят и да извика полиция. Кой би искал да пропусне цялата тази забава доброволно?! Не, не, не, нека си говорят.

Малкото Ойлен-Шмойленче имаше една мечта – да изобретят машина на времето и то да се върне обратно в детската градина

Ах, какъв живот беше тогава само! Игри, забавления, никакви домашни, никакво пиано (три пъти анатема тука), никакво българско училище в събота. Никой не му повтаряше едно време, че произхожда от две велики нации, че повечето деца идвали само от една държава, а то, видиш ли, какъв проклет късмет, идвало от цели две. И то все велики. Един през друг родителите му се състезаваха да го убеждават каква благословия е това положение и да изтъкват доводи в защита на твърденията си.

Да, това беше едно от любимите занимания на скъпите му родители и те често му разясняваха с примери колко могъщи са и какви постижения имат България и Германия

Тези постижения подробно се обясняваха на малкото Ойлен-Шмойленче, за да е наясно с двустранното величие, което беше понесло на раменете си и което трябваше да бъде готово да защитава със зъби и нокти. Разказите и примерите се простираха много назад във времето, чак там някъде, когато “през 681 г. хан Аспарух е създал българската държава, да, оттогава българите имат държава!“, тук майка му, г-жа Ойлен-Шмойлен правеше пауза, за да добави малко по-късно:

“Докато други държави по това време, хайде, няма да уточнявам кои точно, са били едно неорганизирано вандалско племе…“

тук замълчаваше многозначително и поклащайки глава, поглеждаше папи.

Горките хора, мислеше си малкото Ойлен-Шмойленче, колко ли им е било страшно на тези другите, да нямаш ти собствена държава! В този момент тъжните му мисли биваха прекъсвани от г-н Ойлен, който с тънка усмивка също винаги имаше какво да добави:

“Германия е една от най-напредничавите държави, да не кажа най! Трябва да знаеш, че когато Ома (баба) и Опа (дядо) са имали перална машина и телефон вкъщи през 60-те и 70-те години на 20 век, в някои държави, няма да уточнявам кои сега, още се е налагало да ходят до тоалетна извън къщата, защото не са имали прокарана канализация!“.

Тогава той отместваше поглед и срещаше очите на г-жа Ойлен-Шмойлен и ѝ се усмихваше много, много мило. Голяма част от нещата малкото Ойлен-Шмойленче не разбираше съвсем, но съдейки по това как родителите му се гледаха, докато му обясняваха, разбираше, че за сериозни неща ще да ставаше въпрос.

Малкото Ойлен-Шмойленче донякъде беше спокойно, че все пак е извадило късмет в живота и идва от страни, които са допринесли и все още допринасят за световното благополучие

Освен това то винаги можеше да блесне, разказвайки за киселото мляко, първият компютър, бирата, БМВ и т.н. (списъкът беше дълъг). Единственият, който можеше да му се опре на тема “Аз произхождам от най-великата нация на света“, а даже се и беше опитал, беше онзи досадник от новия му клас. Още първия ден се спречкаха. Той пък от къде беше, не можеше да се сети…  А да, от някава си там държава, която се казвала Македония. Хм, ще я видим тази работа!

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Най-великата нация и българманското Ойлен-Шмойленче appeared first on MMTV Online.

Да, Коледата предстоеше, но присъствието на гранд мадам-маман Шмойлен, дошла от далечна България в схлупената белгийска къщичка на Ойлен-Шмойленови, създаваше вълнуващо-празнична атмосфера на отдавна чакана визита.

Всичко започна с пристигането ѝ на летище Шарлероа в един ветровит и мрачно-дъждовен есенен следобед

Ойлен-Шмойленови се бяха подредили в залата за посрещане и очакваха със затаен дъх появата на внушителната ѝ фигура. Минутите се нижеха бавно, народът излизаше на талази през автоматичните врати на летището, а от гранд Мадам-маман нямаше никаква следа. А каква гледка се разкриваше само пред милото семейство – цяла палитра от стилни граждани, които бяха в състояние да засенчат и най-екстравагантното модно ревю.

Хора в джапанки и сламени шапки, наметнати с дъждобрани с дължина 7/8 крачеха рамо до рамо с граждани, загърнати в шуби, с ушанки и дебели шалове. Друга атракция бяха семейните единици от арабския свят. Жените, забулени от глава до пети, хванали от двете си страни по 2-3 хленчещи дечица, а пред тях – мъжете им, нарамили артистично по 5-6 карирани найлонови сака. Но гвоздеят на програмата беше господинът с вълнисто-рядка коса до раменете, обут в черен кожен клин, тениска без ръкави с дължина над пъпа и черни слънчеви очила, който остави посрещаческото множество без дъх. И точно в този кулминационен момент всред тълпата се подаде и русата фризура на мадам Шмойлен! Настъпиха прегръдки, целувки…

Ойлен-Шмойленови пристигнаха у дома, където Белият тигър ги очакваше, унесен в следобедна дрямка

Когато видя скъпия гост, той се еуфорира до небесата. От радост започна да прави кълбета във въздуха и да ходи на два крака, разкривайки целия си чар. След като бурните страсти се поуспокоиха и пулсът на всички членове на семейството се нормализира беше отворен Куфарът на Мадам.

Ах, ох, ех! Луканка, суджук, бонбони Сезони и върхът на всички очаквания – парти грил. Ура, чушки ще печем и ще ядем!!!

Вече почти три седмици г-жа Ойлен-Шмойлен и гранд мадам Шмойлен сядаха на трапезата вечер и с гордост поглеждаха към чинията с блестящите, обилно поляти с изтънчен дресинг от олио, оцет, магданоз и чесън, наредени като изпънати струни, червени чушки.

Г-н Ойлен и малкото Ойлен-Шмойленче им хвърляха тайно презрителни погледи. Все пак вечерята започваше плавно. Г-жа Ойлен-Шмойлен и гранд Мадам опитваха първо от изтънченото блюдо. Със затворени очи те преглъщаха този шедьовър на кулинарното изкуство. Като след всяка хапка следваше за пореден път въпросът, който не даваше мира на по-възрастната жена и който тя отправяше всеки път с неподправено недоумение:

– И как така тези германци не знаят и не искат да разберат за тази велика работа, наречена печени чушки?

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Височайшият гост на Ойлен-Шмойленови appeared first on MMTV Online.

Беше слънчев, но вече хладен ноемврийски следобед. Малкото листенца, останали по клоните на дърветата, потрепваха смело, гордо отказвайки на фучащия, късно-есенен вятър да се отронят и понесат надолу към изстиналата земя. Г-жа Ойлен-Шмойлен тъкмо беше хлопнала външната врата зад гърба си, натоварена с ученическа чанта, дамска чанта, якета, шалове, всевъзможни връзки ключове и един пакет мандарини, който стискаше с 36-те си здрави, бели зъба, наредени в две изящни редици (Господ здраве да дава на oйлен-шмойленовия зъболекар).

Едвам добирайки се до трапезарията, тя стовари тежкия товар на масата за хранене и забеляза с раздразнение щастливо носещата се, безгрижно тананикаща си, току що докарана от училище фигура на малкото Ойлен-Шмойленче. Г-жа Ойлен-Шмойлен реши да остави лекцията „Как да бъдем възпитани и да помагаме на родителите си, носейки собствените си вещи!!!“ за по-късно и реши да си направи един чай.

Трайкайки с чаши и чайници и разсъждавайки върху проблемите на съвременния родител, тя погледна с премрежен поглед през кухненския прозорец. Той беше привлечен от спокойното и ведро крачещо, искрящо бяло кученце на тротоара.

Ах, какъв красавец! Каква изтънчена порода! Досущ копие на ойлен-шмойленовия Бял тигър

Възхитено милата жена забеляза как четириногият цар препика гумата на малката ѝ кола, после живия плет и с устрем и увереност продължи по пътя си, изгубвайки се от погледа ѝ. Тази приятна гледка разведри помраченото настроение на г-жа Ойлен-Шмойлен и тя седна да изпие ароматния си чай. Миг по-късно обаче една тревожна мисъл премина като дяволска сянка за стотна от секундата през съзнанието ѝ. Това се случи толкова бързо, че не остана никаква възможност на тази едничка мисъл да изкристализира, за да приеме ясна форма. Тя експлоадира в мозъчните дебри на г-жа Ойлен-Шмойлен като същинска Супернова в края на звездния си живот и умря още преди да се е родила.

Петнайсет минути по-късно г-жа Ойлен-Шмойлен миеше чашата си в кухнята. Тя посегна да вземе кърпата, за да подсуши мокрите си ръце и тогава го видя отново, този път на отсрещния тротоар.

Необезпокояван, братът-близнак на Белия тигър душеше тревички и листенца мирно, тихо и кротко. Каква грация, каква походка, каква прилика!

А къде ли се беше скатал ойлен-шмоленовият оригинал на това съвършенство? Хм… и онази бегла мисъл, разтърсила съзнанието ѝ преди малко, бавно и мъчително започна да си проправя път. За да се завърне като гръм от нищото с ясна форма и послание. Бум! Нееее?!?! Това беше Той!! Маааааааааааакс!!!!

Възползвал се от разсеяността на г-жа Ойлен-Шмойлен при влизането ѝ в къщата, натоварена като щангист на олимпиада, Белият тигър с присъщите му котешки рефлекси се беше измъкнал навън и си беше организирал една приятна следобедна разходка. Сега, след изненадващото му разкриване, беглецът беше привикан за обяснения в семейното управлението.

Белият тигър беше строен пред дивана в хола, а срещу него седеше една разстроена жена. С писклив глас тя ту му задаваше като истински полицейски инспектор множество причинно-следствени въпроси, ту почти в истерия му обясняваше как е можело да бъде премазан от някоя кола или още по-лошо – да бъде прибран от Службата за бездомни животни. Белият тигър нямаше никакво намерение да отговаря на нито един от въпросите, докато не му разрешат да се обади на адвоката си. Седеше мълчаливо, втренчено се взираше с маслинено-кафявите си, изразителни очи в развълнувата фигура на г-жа Ойлен-Шмойлен и съсредоточено попиваше всичко, което тя казва.

Съвестта му беше чиста и той не чувстваше вина. От една страна беше отменил г-жа Ойлен-Шмойлен да го разходи днес, а от друга – беше нагледал квартала. Все някой трябваше да следи от време на време за реда и спокойствието в него!

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Двойникът-беглец на Белия тигър appeared first on MMTV Online.

Без значение на коя географска ширина се намира човек, това винаги ще бъде в сила.

Милата женица (сиреч аз) има удоволствието да се удивлява на човешкия гений вече повече от 10 години, скитайки по света и у нас. Спор няма, че от нас българите по-Убав народ не може да се намери. То се знае, че бием всички по учтивост, професионализъм, функционалност, добронамереност, уреденост… пък и разбираме от футбол. Няма смисъл да се изброяват всичките ни добродетели и постижения, нали? Защото ако се започне, ще се отрепа цЕл ден в писане.

Но за да не бъда голословна, ще споделя част от премеждията ми с други по-малко велики нации и странните им приумици.

Германия

Подреденост. Чистота. Цивилизованост. Толерантност. Точност. До откат.

Значи, ако си поканил германци на гости в 18:00ч., трябва да си готов до това време да ги посрещнеш. Защото те ще дойдат точно на минутата, без излишни импровизации и сантименталности. Емоционално сдържани и с каменни физиономии ще изкарат гостито, а вие ще останете да се чудите, аджеба, на тез хора приятно ли им беше и въобще харесват ли ни те? Интересен народ.

А ако през зимата трябва да си почистиш заскрежените стъкла на колата рано сутринта на някоя безлюдна немска улица, тръгвайки за работа, ще трябва да чегърташ 15 мин. на изключен двигател. Околната среда не може да се замърсява излишно само, защото ти искаш да си загряваш колата и да си улесняваш търкането на прозорците!

Гърч до дупка в името на общото благо!

Франция

Обича ги г-жа Ойлен-Шмойлен тез хора, бе… ей! Ще ги кара някой да работят кога навън слънце пече… не на тЕх тия.

Те, хората, толкова вино имат за пиене, толкова сирене за ядене (над 150 вида)… каква работа, какви пет лева. Някой си там от ЕС решил да им увеличава възрастта за пенсиониране…?!

Чшш, ало, ще им увеличи… ама друг път! Стачка! Стачка! Либерте, егалите, фратерните!

И стигаме до Русия

“Mother Russia poetry majestic tells the time of a great empire…” IRON MAIDEN

По липса на недостатъци те много се приближават до нас. Прекрасни създания. Трудно е да се признае този факт от представител на българския народ, но човек трябва все пак да остане честен поне пред собствената си съвест! Голяма е руската страна, голяма е руската душа, голяма е руската култура!

Но само да не ви се налага да връщате/заменяте някоя закупена вещ в магазина. А това все пак се случва. Наскоро, например, на г-жа Ойлен-Шмойлен ѝ се наложи да отиде до „най-любимата“ ѝ дестинация, Мола, за да върне едни къси панталони, които се оказаха малки на Ойлен-Шмойленчето.

Леле…! Оказа се, че за тази работа е нужен международен паспорт

И се започна цяла Одисея. Дай паспорт, нямам паспорт! Дай паспорт! Ама, какъв паспорт, бе, за какво ви е, аз не искам да напускам страната, а само ей тез гащи да върна… Аааа, не!… Само лична карта нося… Не! Паспорт! Ама аз само за ей тез къси гащи (на цена 30 лв.)… Те не отстъпват, ама и госпожата не се дава. То г-жа Ойлен-Шмойлен в България ли се е учила да се оправя с живота или не!!! Разправия, разправия… па капитулира лелката-продавачка най-накрая, то излиза ли се на глава с балкански дзвер?!

И като почна да пухти, като се запоти, като извади едни ми ти формуляри, дай! То писА, то попълвА, то печати би, то потече едно подписване и разпечатване. Метри хартия, различни видове печати и множество подписи. Те така се мина половин час. Сложно, сложно, ама те си знаят хората защо им трябва тази тежка администрация по връщането на гащи, неслучайно са толкова уредени. Останалите да се оправят.

В дни като този, когато г-жа Ойлен-Шмойлен го е ударила на размисли по темата:

“Какво пъстро го е изпъстрило човечеството Господ…”

ѝ се допива аперитив много от рано и с умиление и щастливо чувство си казва:

“Добре, че съм имала щастието да се родя на планетата Земя, раят във Вселената!”

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post На пазар с международен паспорт appeared first on MMTV Online.

Често, за да разведря раздразнението си и обстановката, прибягвам до тактиката “леко ръмжене с оголване на зъбите”

Действа безотказно. Ръцете се отдръпват, децата започват да плачат и бягат, а гласовете преминават в поносима за мен октава. Аз получавам един шут, придружен с репликата “Ох, ама не знам какво му става! Той обикновено е много добричък!” и вътрешното задоволство, че съм показал превъзходството си на непридвидим звяр. След това съм свободен да се свра в някой ъгъл, от където мога да държа обстановката под контрол. Ако имам късмет и никой не седне на дивана, ще се изтегна там аз и ще потъна в меките му дебри. Ех, колко хубав може да бъде животът!

Днес обаче се случи една неприятност

Пуснаха ме да се разхождам в градината. Аз, да си призная честно, обичам природата, ама не чак толкова много. Гледам по зеления килим всякакви неща пълзят. Взех, че нъстъпих една слузеста гад, пък като се чу едно квичене, така се уплаших. Побягнах да се спасявам. Оказа се, че съм квичал аз. Докато сърцето ми биеше много бързо, чух един глас да ми говори наблизо: “Ооо, миличкият той! Нищо няма. Хайде, разходи се, това беше само един охлюв!”. От този глас винаги ми става добре, така че успях бързо да дойда нас себе си.

Ходейки, разбрах, че трябва да отида по голяма нужда. Аз това като го направя, после почистват с едно малко найлоново пликче. Огледах се за най-подходящото място. Ето го! Ще пропълзя под кръглото нещо, наречено батут и точно под идеалния му център ще свърша работа! Речено-сторено. Тъкмо приключих и настана някаква суматоха. Появи се един чифт крака и започна да обикаля около мен. “Ти само излез от там, идиот с идиотите!”, чух аз онзи глас. Но този път нещо в интонацията му подсказа на лъвското ми сърце, че трябва да се спасявам. Плюх си на петите и не дадох шанс на нищо и никого да ме докопа.

Неслучайно на едно друго място, в един друг живот, ми викаха Белия тигър

Сега спя на дивана и сънувам онази дупка в края на живия плет, от която изскочи 40-сантиметровата черна пантера със зелени очи. Утре ще трябва да проверя тази работа. Дори с риск за живота.

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Белият тигър на семейство Ойлен-Шмойлен appeared first on MMTV Online.

“Мамоооо, прибрах сееее!!!”

Бойният ѝ рев разцепи тишината и принуди Белият тигър Макс мигновено да изскочи от мързеливия си кучешки унес и с подвита опашка спешно да потърси наоколо сигурно убежище.

The post Любознателното Ойлен-Шмойленче appeared first on MMTV Online.

Обитателите на дом 14 на улица “Московска” спяха дълбоко и непробудно. В своя унес те бяха щастливи, че са на топло под дебелите пухени завивки и че имат още около 2 часа на разположение, за да се насладят на това състояние. Дори белият тигър Макс беше припаднал в четириъгълното си кучешко легло и не помръдваше… Слава богу, имаше още два часа до….

… Г-жа Ойлен-Шмойлен стреснато отвори очи. В този момент свободно реещият се дух на заспалото ѝ тяло се стрелна с бясна скорост обратно към него от дълбините на космоса. Тя дойде на себе си, потръпвайки от неприятно усещане в резултат от екстремното събуждане.

Пред нея до леглото имаше едно момиченце с рошава коса и розово мече в ръка. Изглеждаше ѝ някак познато…но от къде?… Бавно мисълта започна да пълзи по гънките на ленивия ѝ още мозък. И изведнъж! О! НО ТОВА Е НЕЙНОТО ДЕТЕ!!! Вече беще напълно будна! и преди да успее да отвори уста чу следното, изречено с един много спокоен и любознателен глас:

– Мамо, а жирафите имат ли вежди?

5:10 ч., сряда сутрин, Москва

П.П. Добро утро!

П.П.П. Мили, любознателни дечица!

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG и Neterra TV.

The post Сладкият сън на г-жа Ойлен-Шмойлен appeared first on MMTV Online.