Вечните филмови монолози | Част 1

Вечните филмови монолози | Част 1

Мотивиращи, вдъхновяващи, надъхващи, настръхващи. Качествените филмови речи могат да доставят повече киноманско удоволствие в зрителското съзнание от всяка една свръх скъпа екшън сцена със сложна хореография и ефекти. Представям ви няколко от най-великите екранни монолози. А ако сте пропуснали да гледате някой от филмите, горещо ви препоръчвам да намерите време за поне един от тях днес.

Чарли Чаплин във „Великият диктатор”

Още преди нацистите да започнат Втората световна война, Чарли Чаплин прави най-величественото и емоционално изобличаване на тоталитарния кошмар на Третия Райх с изключителната пародия на ХитлерВеликият диктатор“.

Централната хуманистична реч във филма е определяна като „перфектният антидот срещу екстремизма”. Тя е „изпълващ сърцето апел към нормалност и състрадание във времена на лудост”. Без съмнение това е един от най-важните моменти в киното.

Блейк (Алек Болдуин) в „Гленгари Глен Рос”

Бруталният монолог на финансовата акула Блейк от скандално добрия филм по Дейвид Мамет „Гленгари Глен Рос” няма как да не намери място в списъка ми.

Алек Болдуин прави ролята на живота си в образа на лъскавия юпи-алфа-хищник в доларовата джунгла.  Блейк е дошъл да стресне и мотивира група разпасани търговци на боклучави имоти.

Персонажът на Болдуин дестилира безпощадната айнрандовска философия на пазара. Съобщава на несретниците, че ако не могат да сключват сделки и да правят пари, като мамят хората, са безполезни нищожества. Блейк е съвършеният капиталист и олицетворение на цяла епоха. Той изиграва онова поколение на високопрофилните финансови шарлатани, които в крайна сметка сринаха световната икономика през 2008-ма година.

Тони Д‘Амато (Ал Пачино) във „Всяка една неделя”

Великият Ал Пачино е майстор на могъщите монолози, които успешно изпращат тръпки и „иглички” по тялото на зрителите. Вдъхновяващата му реч в монументалната спортна драма на Оливър СтоунВсяка една неделя” логично се превърна в поп-културен феномен.

В ролята на залязващия треньор Тони Д‘Амато, б трябва да накара демотивираните си играчи да се превърнат в зверове на зеленото игрище. И го прави по възможно най-разкошния начин с емоционална реч, изграждаща паралел между американския футбол и живота. Дори да не ви пука за този спорт речта на Пачино ще ви плени и вдъхнови.

Мардж Гъндерсън (Франсис Макдорманд) във „Фарго”

Финалът на модерната кино-класика на братята Коен „Фарго” предлага един от най-силните и свежи морални монолози и обобщения за смисъла на живота. Бременната полицайка Мардж Гъндерсън е заловила русия психопат Гримсуърд (Петер Стормаре) и с прости думи му обяснява абсурдността на алчността и безсмислието на лесно пролятата кръв.

Сцената е далеч от костюмните суперпродукции, които доминират подобни списъци с епични речи, но е първокласен пример за поразително качествено кино.

Максимус (Ръсел Кроу) в „Гладиатор”

Има два момента в шедьовъра на Ридли Скот за „мечове и сандали”, които демонстрират актьорското могъщество и чудовищната харизма на Ръсел Кроу.

Речта му в началото на филма за това как клането над варварите ще „отекне във вечността”, и епизодът, в който той се разкри пред император Комод като генерал Максимус, смятан за убит.

В средата на Колизеума героят се зарече да отмъсти за семейството си, изпратено на оня свят от главорезите на коварния млад владетел. Който не е изтръпнал по време на тези сцени, има спешна нужда от трансплантация на емоционалност.

Очаквайте Част 2

Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV, СКАТ и bgtime.tv.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *