В края на 2019-а излязоха доста нови заглавия за четене. Смятам, че това ни дава добър повод да започнем новата година по-пъстро, по-вълнуващо и по-вдъхновяващо. Ще ви предложа 3 гниги, които да ви сблъскат със света на трима от любимите ни автори.
И тъй като през студените януарски дни със сигурност ще намираме повече време за дома си, за себе си и може би най-после и за четене, ви предлагам да започнете с точно тези три заглавия.
„Тревожни хора“
Фредрик Бакман, който спечели сърцата ни със смешния през сълзи „Човек на име Уве” и трогателната история „Баба праща поздрави и се извинява”, публикува нов роман в края на 2019-а. Бакман определено е известен със способността си да разкрива най-съкровените кътчета от човешката душа. С топлите си, трагикомични истории за малките хора, борещи се за свое място на този свят, писателят навлиза в нова територия с може би най-смешната си история досега.
„Тревожни хора” е чисто нов поглед към класическата мистерия. Светът на Фредрик Бакман – винаги огрян от слънчевото съвършенство на хумора и добротата – е населен от герои, които биха могли да бъдат всеки от нас. Където дори злодеятелите носят добра душа и където можем да бъдем щастливи въпреки абсурда на всекидневието – или може би именно заради него.
„Ърнест Хемингуей и неговата последна муза“
През есента на 1948 година Ърнест Хемингуей и четвъртата му съпруга посещават за пръв път Венеция. Така магичният град очарова писателя. Тогава той е почти петдесетгодишен и не е публикувал роман от цяло десетилетие. И ето че не само градът грабва сърцето му, но и една негова жителка – Адриана Иванчич. Красива венецианка, току-що завършила гимназия.
Връзката им, по твърдение и на двамата била чисто платонична. Трае дълги години, през които Адриана вдъхновява с трийсет години по-възрастния Хемингуей да завърши великите си финални творби. Определено това е лека и много увлекателна книга за четене, която ще ви пренесе в любовта ппо италиански.
„Чуй песента на вятъра“/„Пинбол“
През пролетта на 1978 г. младият Харуки Мураками, тогава собственик на джаз бар в Токио, сяда на масата в кухнята си и започва да пише. Старомодно – първо с писалка, после на пишеща машина. Така се раждат новелите „Чуй песента на вятъра“ (1979) и „Пинбол“ (1980). Те са първите в творчеството на един от най-известните съвременни японски писатели. Те са и началните две книги от поредицата за Плъха, в която следва романът „Преследване на дива овца“ (1982) и своеобразният епилог „Танцувай, танцувай, танцувай“ (1988).
Това са истории за съзряването на двама млади мъже – анонимния разказвач и неговия приятел Плъха. Двете ранни новели представят необичайно реалистичен за творчеството на писателя разказ за самота, натрапчива маниакалност и спонтанна еротика, но вече съдържат и особеностите на неговия по-късен стил.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV, СКАТ, NET 1 и bgtime.tv.
