Преди век, край едно пристанище в градчето Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на самия кей, след жестоки болки и напълно сама, Темперансе Фицджералд ражда първата си дъщеря – Ella Fitzgerald.
След години Темперансе разказва:
“Ако можех тогава щях да отнема живота ѝ, за да не страда. Щях просто да пусна окървавеното й тяло във водата и край… но не дръзнах. Вярвах, че тя няма да има моята участ – сама в родилни болки на кея.”
Същата вечер на 25 април 1917 местен рибар дочува плача на новороденото. След като ги открива рибарят помага на младата майка и бебето.
Тази, почти приказна история за началото на един човешки живот, макар и тъжна, след години се оказва историята на първата дама на джаза. Историята на Ella Fitzgerald – жената, която цял живот, вместо молитва, шепти:
“О, когато ми омръзне тук, аз ще отида там горе и ще пея напук, макар задушена от горист…”
Живот в гетото
Ella Fitzgerald израства в гетото Нюпорт Нюз. Баща ѝ Уилиям Фицджералд я изоставя едва когато е на три месеца. След години в разговор с Луис Армстронг Ела казва – „Днес вярвам, че съм зачената от Луната“.
Въпреки несполучливия брак майка ѝ успява да събере сили и да потърси друга опора в живота. Открива я в лицето на Джоузеф Да Силва – висок, кокалест, смачкан от суровия живот, португалски имигрант. Те се местят в Ню Йорк. Малката Ела израства на улицата, едно почти безгрижно детство, изпълнено с игри.
Любимата ѝ награда за послушание била да я заведат на театър, там тя се влюбва в танците. Малко по-късно се ражда сестра ѝ, но един ден, неочаквано, едва 30-годишна от света си отива майка ѝ. Този шок преобръща целия свят на Ела.
Тя започва системно да отсъства от училище и да не се прибира вкъщи с дни. Често я откриват в различни нощни заведения в компания на възрастни мъже.
“Вървях и непрекъснато плачех, докато дойде момента, в който не можех и сълза да отроня повече. Затворих се в себе си и единственото нещо, което ме спасяваше беше музиката и блясъка на нощния живот.”
След като всичките ѝ роднини вдигат ръце от нея следва настаняване в поправителен дом. Ела успява да избяга от там след няколко месеца. Следва живот на улицата, а малко по-късно тя намира убежище при леля си, която ѝ помага да си стъпи на краката и ѝ намира работа като кабаретна певица. Въпреки това, тя продължавала да се съмнява дали изобщо става за певица.
“Мислех единствено за танците – струваше ми се, че това е моята стихия.”
“Червеният славей”
Хората не харесвали изпълненията в кабарето и често го заявявали гласно. Но не, защото не можела да пее, а защото никой не разбирал това, което пее.
След време тя събира смелост да участва в местен конурс за таланти. Когато тя изпълнила първата си песен, в цялата зала отекнали възторжени реплики.
Макар и бавно, за няколко години, Ella Fitzgerald се измъква от лапите на гетото и успява да спечели сърцата на стотици. През 30-те суингът е завладял света, а Америка има своя най-красив глас – гласът на „черния славей”. Така започва бляскавата кариера на Ella Fitzgerald.
От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул, Луис Армстронг и др.
Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Ella Fitzgerald става известна с таланта си и печели 13 награди “Грами” и медали от президентите Рейгън и Джордж Буш.
Фенове на телевизия MM не забравяйте да ни следвате на нашата фейсбук страница. А за тези от вас, които не можете без ММ, гледайте ни 24/7 на живо на нашият сайт mmtvmusic.com или в мрежата на Vivacom, Bulsatcom, TiVi.BG, Neterra TV, СКАТ, NET 1 и bgtime.tv.
